Даже да не знаеше, че семейството на Карлос подготвя сватбата му със Сабрина, Брет щеше да го разбере тази вечер — очевидната неприязън на Карлос, която последва разговора с майка му, беше твърде красноречива.
Когато ги представиха един на друг, помежду им внезапно възникна непоносимо напрежение. Брет прецени Карлос още в същата минута — дързък, себелюбив, жесток… И изнервен, защото на сцената се беше появил възможен съперник. Карлос също повярва, че веднага е оценил правилно противника си — богат, безогледен гринго с ярко изявена мъжественост, така че Сабрина сигурно щеше да се увлече по него. Американецът беше твърде самоуверен за вкуса му и за съжаление беше в отлични отношения с дон Алехандро.
Двамата мъже слязоха заедно в градината и само след минути разговорът се превърна в зле прикрита размяна на удари.
Карлос каза:
— Трябва да извините може би малко нетактичните ми въпроси, но Сабрина е моя годеница и естествено съм загрижен, когато в къщата им внезапно се появи съвсем чужд човек.
— Ваша годеница? — промърмори Брет и усети присвиване в стомаха. Намръщи се и продължи: — Смятах, че още не е официално решено. Алехандро не ми е казал, че Сабрина е сгодена.
Карлос надменно се усмихна.
— Въпросът между мен и Сабрина е уреден отдавна, оповестяването е само въпрос на формалност. Нашите родители подкрепят тази връзка от все сърце, да, дори настояват за това — бързат почти толкова, колкото Сабрина и аз.
— Разбирам — отговори бавно Брет. Не вярваше в твърденията на Карлос и въпреки това… Сутринта видя Сабрина в ръцете му. После обаче госпожицата не се държа като сгодена! Цинична усмивка се появи на устните му. Глупава мисъл. Тя не беше първата, която постъпваше така — не се ли държа по същия начин с него и прелестната Даяна?
Алехандро повика Брет и вече не се появи възможност за подновяване на разговора с Карлос. Франсиска взе дамите, придружили мъжете си, под свое покровителство, а господата се оттеглиха в библиотеката. Тя представляваше дълго, тясно помещение, малко поовехтяло, но с удобни кожени кресла. Голям шкаф от пиниево дърво служеше за бар, отсрещният ъгъл беше зает от доста разхвърляно дъбово писалище. Дървеният под беше застлан с пъстър килим, съшит от парчета, и най-после Брет осъзна напълно онова, което му беше направило впечатление още в началото. Семейство де Ла Вега бяха доста състоятелни, но далеч не можеха да се мерят с богатството на Алехандро. Неволно Брет се запита дали Карлос не иска да се ожени за Сабрина само заради парите й. Разбира се, тя беше достатъчно привлекателна, за да я пожелаеш за жена, но дали Карлос я преследваше само от любов? Помисли малко и изкриви презрително уста. Какво го засягаше? При хора от неговото съсловие браковете по сметка бяха нещо обикновено. Все пак представата, че Сабрина може да стане жертва на някой ловец на зестри, му беше странно неприятна. Тя щеше да спечели твърде малко от подобна връзка, затова пък Карлос солидно ще се облажи!
Дискусията за бандитите и за онова, което трябваше да се предприеме срещу тях, се проточи с часове. Брет слушаше внимателно, но се въздържа от каквито и да било коментари, докато двамата с Алехандро потеглиха към къщи.
— Откога имате проблеми с разбойниците?
Алехандро направи гримаса.
— В нашата област отдавна се навъртат бандити, но от четири или пет месеца нападенията зачестиха. Изглежда, знаят къде точно да ударят. Сеньор Риос току-що се беше върнал от Ню Орлиънс, където бе продал много коне, и още същата вечер хасиендата беше нападната и семейството убито. Карлос ги посетил следобеда и бедният Риос изразил радостта си, че е успял да пренесе златото до дома. — Алехандро поклати тъжно глава. — Каква трагедия! Такива добри хора! Сега са мъртви, а домът им ограбен и опожарен.
— За първи път ли се извършва убийство?
— Да. По-рано бяха само грабежи, нямаше дори ранени. Това ме тревожи най-много. Мошениците стават все по-безсрамни.
— А твоята хасиенда? Сабрина сигурна ли е там? — попита мрачно Брет.
Алехандро се усмихна. Май опитите за сватовство не бяха съвсем напразни.
— Хасиендата се охранява добре. Още преди седмици въоръжих вакеросите и им дадох указания да се оглеждат за чужди хора. Що се отнася до дъщеря ми — с нея нищо не може да се случи, стига да се откаже да препуска като бясна — и то сама!
— Докато съм тук, ще се погрижа това никога повече да не се случва! — заяви сериозно Брет.