— Ще видим, приятелю, ще видим.
Брет вдигна рамене и повече не подхвана тази тема. Какво го беше грижа, че Алехандро искаше да прахосва време и пари? Ако реши да осъществи плана си, ще му помогне с каквото може, но засега ще изчака.
Алехандро беше запланувал това посещение в селото по светски съображения. Докато минаваха, непрекъснато ги спираха познати. Той беше един от важните, уважавани членове на общината и, разбира се, хората бяха любопитни да се запознаят с Брет. Алехандро го представяше на всички и главата на Брет забръмча от многото нови имена. В края на селото срещнаха един човек, когото Брет би предпочел да избегне — Карлос де Ла Вега. Алехандро въобще не беше забелязал напрежението между двамата мъже и много се зарадва на срещата. Поздрави Карлос с елегантно размахване на избродираното си сомбреро и се поклони пред красивата жена до него.
— Добър ден, сеньора Моралес! Добър ден, Карлос! — После запозна Брет със сеньора Констанца Моралес и Дуарте. Дамата представляваше напълно разцъфнала испанска роза около тридесетте, а държанието й издаваше опит в любовните дела. Какво прекрасно, чувствено съзнание, каза си Брет. Погледът му се плъзна одобрително по лицето и пищната й фигура. Черна дантелена мантиля покриваше лъскавите тъмни къдрици и подчертаваше кожата с тен на магнолия. Абаносовочерните очи блеснаха, когато Брет я огледа. Погледите им се срещнаха — двамата се разбраха отлично, без да са казали и дума.
След кратък разговор Констанца предложи да пият по нещо разхладително в нейния дом.
— Къщата ми е само на няколко метра надолу по улицата. Двамата със сеньор де Ла Вега тъкмо се бяхме запътили натам. О, моля, не казвайте не!
— Отлична идея, сеньора Моралес — отвърна Брет — Много мило от ваша страна да предложите гостоприемството си на непознат като мене.
Констанца, пренебрегвайки напълно другите двама мъже, кокетно отвърна:
— Но вие не сте непознат, сеньор Дейнджърмънд. В края на краищата сеньор Торес е ваш вуйчо.
Алехандро не беше особено зарадван — Констанца твърде явно желаеше да се сближи с Брет, а той съвсем не изглеждаше да има нещо против. Трябваше да ухажва Сабрина, а не тази нахална млада вдовица със съмнителни материални възможности!
Карлос, който досега беше странно мълчалив, се усмихна доста кисело и промълви:
— Сеньор Дейнджърмънд, ще установите, че ние испанците сме много гостоприемен народ — дори по отношение на хора, които не са от нашата кръв.
— Карлос! — укори го веднага Алехандро. — Там, където царят привързаност и доверие, няма нужда от кръвно родство!
Карлос се изчерви и млъкна. Останалата част от пътя изминаха в мълчание.
Констанца живееше в скромна, по елегантна дървена къща в края на улицата. Брет и Алехандро завързаха конете си и последваха другите двама в малкото патио в задния край. Констанца плесна с ръце и индианската прислужница притича. Само след минута тримата мъже се бяха разположили край малка маса с чаши мадейра в ръце. Констанца се задоволи с чаша сангрия и въздъхна.
— Надявам се мадейрата да ви хареса. След смъртта на мъжа ми преди три години твърде рядко ме посещават господа и е чиста случайност, че в къщата е останало питие, което би могло да допадне на вкуса ви. — И погледна към Брет. — Живея тук с неомъжената сестра на майка ми. Тя е много стара и вече не се интересува от светския живот, затова и не може да ми даде съвет какви напитки бих могла да предложа на господата. Почти глуха е и не обича да се явява пред хора. — След това със замислена усмивка се обърна към Карлос: — След смъртта на мъжа ми сеньор де Ла Вега се грижеше изключително любезно за мен — не знам какво бих правила без него.
Когато Алехандро и гостът му се сбогуваха, Брет бе научил всичко, което искаше да знае за Констанца Моралес Дуарте. Вдовица, която нямаше нищо против мъжките посещения — и с доста голяма сигурност е била, а вероятно и все още е любовница на Карлос.
Констанца беше от онзи тип жени, които Брет разпознаваше веднага — красиво същество без морал, което само аристократичното име и семейството отличаваше от обикновената проститутка. Тя също даде ясно да се разбере, че няма нищо против да го опознае по-добре. Прелъстителните й погледи говореха, че по всяко време ще бъде на негово разположение. На раздяла промълви:
— Толкова съжалявам, че си тръгвате, сеньор Дейнджърмънд. Много съм самотна след смъртта на Емилио. Може би ще се видим пак… в скоро време.