Той я погледна в очите и каза:
— В това можете да бъдете съвсем сигурна, сеньора… Много скоро!
Алехандро забеляза какво става, но считаше Констанца за почтена млада жена. Ала веднага щеше да промени мнението си, ако можеше да чуе разговора, който Констанца и Карлос водиха след това посещение. Сигурно щеше да забрани на Сабрина да я поздравява на улицата и в никакъв случай нямаше да я приема повече в дома си.
— Имаш ли намерение да го направиш свой любовник? — попита заинтересовано Карлос, след като двамата мъже си тръгнаха.
Констанца присви очи.
— Да не ревнуваш?
Карлос смръщи чело.
— Не знам… Всъщност да, мисля, че бих ревнувал.
Констанца беше изненадана.
— От никой друг не си ревнувал. Защо сега от него?
— Другите бяха без значение! — изръмжа Карлос. — Никой не е като Брет Дейнджърмънд. Той е различен.
— Как така? И той е мъж като всички други. Може би малко по-красив, но няма защо да се страхуваш от него. Също както и аз няма защо да се страхувам от другите жени в твоя живот, нали?
— Аз не се страхувам от Дейнджърмънд! — изкрещя Карлос.
Констанца беше свикнала с гневните му изблици и изглеждаше развеселена, когато каза:
— Е, добре, не се страхуваш от него, но и няма да ме ревнуваш, нали? — Когато Карлос не отговори, тя се наведе през масата, докосна силната му ръка със своята и промълви: — Скъпи, какво става с теб? Да не искаш да кажеш, че ще се разсърдиш, ако той сподели леглото ми? Та ние отдавна, още преди да се омъжа за стария Емилио, решихме, че няма да си налагаме ограничения. Аз си имам моите мъже, ти твоите жени. Защо си толкова обезпокоен от този мъж? А аз разбрах, че днес си дошъл именно да ме помолиш да го прелъстя! Нали каза, че трябва да го накарам да полудее по мен и дори да не поглежда Сабрина? Какво желаеш сега — да не го държа далеч от Сабрина и да не го омотавам така, че повече да не го е грижа за нея? Нали планът ти беше точно такъв?
Карлос се засмя насреща й.
— Трябваше да се оженя за теб, вместо да те оставя на оня стар сладострастник Емилио.
Констанца разтърси енергично тъмните си къдрици.
— Не, не, приятелю. Твърде добре се познаваме. Ако бях твоя жена, щях да те ревнувам от всички останали, а ти мен от всички мъже. Обичам живота си такъв, какъвто е, Карлос. Естествено щеше да бъде по-добре, ако Емилио ми беше оставил повече пари, с които да си живея весело и охолно в Ню Орлиънс или Мексико Сити, но общо взето съм доволна. Мога да правя каквото си искам. Намирам си по някой любовник, когато ми се иска или когато съм свършила парите, а ако имам желание за особено изобретателен любовник, приятелят ми Карлос е винаги насреща. Какво повече й трябва на една жена?
— Ти не си нормална — отговори Карлос. — Всички жени искат да се омъжат и да имат деца. Нали за това са родени — да се женят и да даряват мъжете си с наследници.
— Ами! — засмя се Констанца. — Само защото ти се иска да се ожениш за Сабрина, мислиш, че и на мен трябва да ми се иска същото! В момента желая единствено да спя с Брет Дейнджърмънд. Следващата седмица или следващия месец вероятно ще бъде нещо друго, но в този момент… — Тя се усмихна кокетно и нежно погали ръката му. — Ще си имаш малката Сабрина и всички земи и богатства, които ще донесе в брака, а понеже аз ти помагам с Брет Дейнджърмънд, ще споделиш богатството си с мен, нали?
Карлос не отговори, погледът му беше втренчен в мамещата го уста. Тя докосна нежно устните му с пръст и тихо промълви:
— Ще имаш всичко, амиго… и мен в добавка.
— Да! — Той стана и притегли към себе си покорно то тяло. — Къде? В твоята стая или в гората?
— В гората — прошепна тя и сложи ръка върху панталоните му.
Двамата изчезнаха в гъсталака зад къщата.
Този ден Сабрина също беше в гората, но сама. Или поне си мислеше така…
Отказа да придружи баща си и Брет, оседла Сироко и препусна. Като навлезе в гората, отпусна юздите и остави кобилата сама да търси пътя. Сабрина беше израсла тук и познаваше всяко храстче. Днес за първи път осъзна колко лесно в гъстите шубраци би могъл да се скрие разбойник, въпреки че никога по-рано не беше изпитвала страх. Това се дължеше не толкова на вечните приказки на Бонита за бандитите, колкото на ужасното убийство на семейство Риос. След известно време забеляза, че някой тайно я следи. Някой, който не познава гората, каза си спокойно тя, когато зад нея силно изпука клон.
По-скоро любопитна, отколкото изплашена, тя незабелязано смени посоката и се отправи към хасиендата. Стегна юздите на Сироко под един грамаден бор, метна се на ниския клон и изсъска на коня да продължи. Кобилата веднага изпълни заповедта и Сабрина се приготви да издебне преследвача си.