Не стана нужда да чака дълго. Само след няколко минути в края на пътеката изникна самотен ездач, който напредваше предпазливо. Сабрина не позна нито конника, нито коня и извади ножа си. Спусна се от клона със заплашително святкащи очи.
Нападнатият изпъшка учудено, когато младото момиче се метна на коня зад него, светкавично опря ножа в гърлото му и каза със строг глас:
— Името или живота!
Дотук всичко протече според набързо съставения й план, но Сабрина не очакваше толкова ожесточена съпротива. Жилеста ръка улови десницата й, твърд лакът я улучи право в слънчевия сплит. Девойката се превърна в лъвица, конят се подплаши, докато накрая се вдигна на задните си крака и двамата борещи се се строполиха на земята. Сабрина продължи да се бори упорито, докато накрая успя да надвие. Възседна гърдите на мъжа и коленете й забиха ръцете му в земята, когато внезапно видя лицето му.
— Оли! — извика ужасена и отпусна ножа. — Защо ме следиш?
Оли не беше на себе си от ярост. Порой от неразбираеми ругатни се изсипа отгоре й.
Известно време двамата се гледаха недоверчиво. Накрая Сабрина се изправи и направи знак на Оли да стори същото. Момъкът изтърси дрехите си, продължавайки да бълва ругатни.
— Да му се не види дано! Жена да ме събори! Мен, най-добрия бияч на всички времена!
Сабрина се изкиска и Оли й хвърли унищожителен поглед.
— Само не ми се присмивайте! — изсъска злобно той и вдигна заплашително пръст. — Не е хубаво да се подиграваш на нещастието на другите! Мислех си, че даже от диваците можеш да възприемеш по-добри обноски. Явно съм сгрешил!
Сабрина едва се сдържаше да не избухне в смях и опита да го успокои.
— Не, не, Оли. Не ти се присмивам. Просто положението, в което изпаднахме, е смешно. — Тя му се усмихна и се постара да го развесели.
Оли я зяпаше с отворена уста. Такова красиво същество, каза си внезапно той и цялото му недоверие и неприязън изчезнаха. Изведнъж осъзна какво е сторил и съкрушено сведе глава. Шефът ще го изрита, вероятно още днес, ако узнае.
— Би трябвало да ви обясня някои неща, мис, но…
Сабрина го съжали. Момчето беше толкова жалко и очевидно съзнаваше сторената грешка. Човек не можеше да му се сърди.
— Е, добре. Щом не искаш да се посмееш е мен, поне ми обясни защо вървеше подире ми — каза тихо тя.
Оли преглътна. Нямаше как да й каже, че е препуснал след нея, понеже го интересуваше коя беше таза жена, която създаваше толкова трудности на шефа му.
Когато не отговори, Сабрина попита:
— Заради бандитите ли? Сеньор Брет ли те помоли да ме следваш?
За момент Оли се изкуши да каже да, но после честно поклати глава.
— Не ви следях нарочно. Тъкмо бях в обора, видях ви да тръгвате и си рекох, я да пояздя след вас, защото още не съм видял много от околността, а така няма да се загубя. — После направи най-тъжната си физиономия и замоли: — Не казвайте нищо на шефа! Той е толкова строг, ще ме пребие, ако научи за това!
Сабрина му повярва и веднага застана на негова страна. Горкият Оли! Брет сигурно е същински дявол!
— Не се тревожи. Няма да те издам. И ако господарят ти те бие, докато сте в нашето ранчо, трябва само да ми кажеш. У нас боят е забранен. Сега обаче е време да препуснем обратно, за да стигнем преди баща ми и господаря ти в хасиендата.
Оли понечи да хукне, когато чу до крака си странно шумолене. Сабрина шепнешком заповяда:
— Не мърдай! Стой на място, ако ти е мил животът!
Оли замръзна неподвижен и сведе поглед към земята. Само на тридесетина сантиметра от крака му съскаше увита на кълбо змия, а грозната триъгълна глава заплашително се надигаше над дебелото тяло. В този миг покрай него профуча бляскава стомана и змията бясно заудря с опашка около себе си. Сабрина бе метнала ножа си и главата на змията бе прикована в земята. Оли предпазливо отстъпи няколко крачки.
— Какво, по дяволите, беше това?
Сабрина спокойно издърпа ножа, отряза главата и я зарови в земята. Дори не обърна внимание на останалата част от змийското тяло, която продължаваше да се извива в предсмъртни тръпки.
— Това беше гърмяща змия, Оли. Много отровна и винаги смъртоносна. Страната ни е красива, но отвсякъде дебнат опасности. Бъди предпазлив, иначе ще се наложи да те погребем тук.
В гласа на Оли прозвуча пламенно убеждение:
— В името на всичко свято, мис, вие ми спасихте живота! Ако Оли Фрам може някога да ви направи услуга, той няма да се колебае нито миг!
И новите приятели тръгнаха обратно към дома.
Вечерта, докато помагаше на Брет да се облече, Оли му разказа е известни съкращения за своите приключения. Брет веднага заподозря, че това не беше цялата история, но предпочете да премълчи. Когато се приготви и застана пред прислужника си в бяла риза, черни панталони и къс жакет, избродиран с черна коприна, небрежно промълви: