— Красива двойка са двамата, нали? — процеди злобно той. — Почти толкова красива, колкото ние с теб.
Сабрина се усмихна насила, вдигна очи и се опита въпросът й да прозвучи колкото се може по-небрежно:
— Кои? Тази вечер има много красиви двойки.
— Вярно е, но мисля, че сеньор Дейнджърмънд и сеньора Моралес изглеждат особено добре заедно.
Франсиска презрително изкриви устни.
— Сеньора Моралес може да е красива, но лично аз я считам за алчна безсрамница! Много се радвам, че Карлос размисли и разбра каква е. Бедният Емилио нямаше този късмет, макар че на неговата възраст би трябвало да е наясно.
Любопитството на Сабрина веднага се събуди. Обърна се към Карлос и шеговито промърмори:
— Да не би да си ухажвал хубавата сеньора Моралес? — После се нацупи. — А аз ти вярвах! Нали каза, че обичаш само мен?
Карлос хвърли към майка си поглед, който не предвещаваше нищо добро, и гневно отговори:
— Естествено, че те обичам! Тогава беше още дете! Чаках да пораснеш, скъпа. Трябва да простиш някои дребни прегрешения на мъжа, щом сърцето му ти принадлежи. — Погледът му жадно се плъзна по златистата й кожа, подчертана още повече от наситеносинята вечерна рокля. Сабрина се наслади на възхищението му и се закиска, както винаги, когато Карлос говореше за любов. Най-после вечерта започна да й доставя удоволствие.
— Май наистина говориш с ангелски език — засмя се тя. Не искаше да възприеме сериозно любовните обяснения на братовчед си. Когато ритъмът на музиката се ускори, тя го хвана под ръка и каза весело: — Танцувай е мен. Сеньор Брет и сеньора Моралес може да са красива двойка, но ти и аз ще бъдем най-добрите танцьори.
Карлос зарадвано притисна ръката й и двамата се понесоха вихрено в буйния ритъм на фандангото.
Златисточервените коси на Сабрина светеха като фар сред множеството тъмнокоси глави. Брет я следеше с поглед, не можейки да откъсне очи от зачервеното, усмихнато лице, което се въртеше в прегръдките на Карлос. Косата беше закрепена на висок кок и разкриваше грациозния врат и изключителната извивка на раменете. Брет внезапно осъзна, че жадува да я изтръгне насила от тези ръце, да я прегърне и да притисне устни в това съблазнително място между тила и раменете. Не можеше да понесе, че тя е в обятията на друг мъж. Очевидно Карлос не бе излъгал, когато описваше отношенията им, а това означаваше, че когато отговори така сладко и страстно на целувките му, Сабрина предаде мъжа, когото обичаше. Изглежда, Констанца беше по-честната от двете — тя не криеше, че го желае и с удоволствие се люби с него.
Обърна се към стоящата до него Констанца и промърмори:
— Да танцуваме ли?
Тя прие с въодушевление и двамата ритмично се плъзнаха по каменния под.
— За гринго танцуваш отлично фанданго — прошепна след известно време жената. — Как така?
— Първо, прабаба ми беше испанка, и второ, преди няколко години прекарах известно време в Испания. — В зелените очи се появи подигравателно изражение. — Тогава научих доста неща. Да ти покажа ли някои… по-късно?
Констанца задиша учестено и сведе скромно очи.
— Досега не ми беше дадено да посетя страната на дедите си и ме интересува всичко, което можеш да ми покажеш.
Брет се засмя, лошото настроение бе забравено.
— Ще го сторя с удоволствие — обеща тихо той. След фандангото Карлос отведе останалата без дъх Сабрина на бюфета. Взе й чаша сангрия и я заведе до група столове, поставени малко настрана под стряхата на хасиендата. Сабрина нямаше настроение да търпи ухажванията на Карлос, но той не и остави друг избор. Седна до нея и попита:
— Има ли нещо, мила? Толкова си мълчалива тази вечер.
Сабрина видя как Брет отведе сияещата Констанца от танцовата площадка и за първи път в живота си изпита ревност. С усилие откъсна поглед от веселата двойка и прошепна:
— Няма нищо. Просто днес не съм в настроение за сериозни разговори.
— Разбирам — прошепна Карлос. Насочи поглед към Констанца и Брет и продължи все така тихо: — И се радвам. Няма да понеса този гринго да ти причини болка.
Сабрина се насили да се усмихне.
— Моля ти се, не ставай смешен! Той не означава нищо за мен.
— Така е по-добре. Всеки знае, че е безумно влюбен в сеньора Моралес. Последните дни конят му често стоеше вързан зад къщата й — до късно през нощта.
Изведнъж гърлото на Сабрина пресъхна. Защо Карлос не си затваряше устата! Не искаше да слуша обясненията му. Искаше само да обхване с ръце главата си и да се моли сеньора Моралес да се провали вдън земя.
Ала гордо вдигна глава, погледна Карлос право в очите и заяви:
— А аз си мислех, че вече не се интересуваш от сеньора Моралес! Как смееш да я шпионираш!