Шокирана и отвратена от разказа на Карлос, Сабрина погледна към Брет, който разговаряше със сеньора Моралес. Какво знаеше за този човек? Дори леля й София пишеше само лоши неща. Сабрина знаеше, че той се задържаше рядко в Начез, затова не беше за чудене, че е бил в Ню Орлиънс, търгувал е с контрабандни стоки и е изнасилвал млади жени. Сърцето й се разбунтува срещу тези ужасни мисли, но разумът ги прие. Тя повярва на Карлос.
— Трябва да разкажем на баща ми, да го предупредим! — извика възбудено Сабрина.
Странно, отначало Карлос се поколеба, но след кратко обмисляне се съгласи.
— Естествено. Предлагам обаче да почакаме, докато мине празненството. Нека не предизвикваме скандал. Щом баща ти научи историята, ще изгони тихомълком този мръсник и никой освен нас няма да знае за това.
Сабрина замислено кимна. Карлос, разбира се, беше прав. Баща й щеше скоро да научи как е бил заблуждаван. А той се отнасяше към този безсъвестен престъпник като към собствен син!
Тя би предпочела да го изобличи незабавно пред всички, защото кипеше от гняв. Защо не му пронизах гърлото още при първата ни среща! — каза си ядосано. Не проумяваше, че зад гнева прикрива истинските си чувства. Прекрасно беше да мрази, след като бе страдала дни наред. Празненството продължи безкрайно и тя едва дочака момента, в който щеше да разобличи Брет Дейнджърмънд като подлец. Ала когато мигът най-после настъпи, й се дощя да не посвещава баща си в тайната. Не искаше да преживее разочарованието му, не искаше да присъства, когато Брет ще се опита да отрече историята на Карлос.
Но братовчед й настоя и остана до нея, докато тя не каза на Алехандро:
— Татко, като си идат гостите, Карлос и аз имаме да обсъдим нещо важно с теб.
Алехандро не беше много въодушевен, защото сметна, че Карлос е придумал Сабрина да се съгласи с женитбата, и колебливо отговори:
— Трябва ли да го направим точно тази вечер?
Карлос също настоя:
— Чичо, работата не търпи отлагане.
— Е, добре — въздъхна Алехандро. — Щом гостите се разотидат, ще се срещнем в библиотеката.
Когато най-после се стигна дотам, обяснението съвсем не протече така, както си го бе представяла Сабрина.
Баща й очевидно им беше сърдит. Ала когато Карлос започна сериозно:
— Чичо, трябва да поговорим за племенника ви, сеньор Дейнджърмънд! — Алехандро въздъхна с облекчение.
— О! — усмихна се той. — Какво пак е направил този млад дявол?
А след драматичното разкритие на Карлос, че е срещнал „Девил“ Дейнджърмънд при контрабандиста Френчи, Алехандро небрежно заяви:
— Това отдавна го знам.
Сабрина зяпна баща си е отворена уста.
— Как? Ти си знаел? — Гласът й пресекваше от вълнение.
Алехандро кимна.
— Естествено. През лятото бях в Ню Орлиънс и се срещнах с Брет. Той ми разказа всичко по време на една вечеря.
Някой почука на вратата и Сабрина изтича да отвори. Очите й станаха студени, като видя пред себе си Брет.
— Какво търсиш тук? — попита възмутено тя. Брет вдигна вежди и подигравателно промълви:
— Лошо настроение ли, съкровище?
— Влез вътре, Брет! Разговорът ни сигурно ще те заинтересува — извика весело Алехандро.
Брет влезе и когато забеляза Карлос, веднага му стана ясно за какво са разговаряли тримата. Алехандро се усмихна и се зае да обяснява:
— Тъкмо ми заявиха, че си бил контрабандист.
— О, наистина ли? — промълви Брет, без да сваля очи от Карлос.
Сабрина застана до братовчед си и ядосано попита баща си:
— Нима това ти е безразлично? Та той е търгувал с незаконно внесени стоки! И е служил като телохранител на един от най-прочутите контрабандисти в Ню Орлиънс!
Алехандро беше в отлично настроение, защото опасенията му, че Карлос иска да обяви годежа си със Сабрина, бяха излезли напразни.
— Виж какво, момичето ми, тази неща наистина не ме впечатляват особено. Освен това Брет сам ми разказа всичко и в историята нямаше нищо нечестно и непочтено. Тъкмо обратното, той е действал много смело и благородно.
— Благородно! — Сабрина просто изплю думата и хвърли унищожителен поглед към Брет. — И ти наричаш това благородно! — изфуча тя, обърна се отново към баща си и попита: — А какво би казал, ако узнаеш…
Карлос стремително улови ръката й, за да я принуди да млъкне.
— Както виждам, страхът ни е бил напълно неоснователен. Съжалявам, че ти отнехме толкова време, чичо. Ще ни извиниш ли? Ще се сбогувам със Сабрина и ще се прибера в къщи.
Алехандро благосклонно кимна и двамата излязоха от библиотеката.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Щом вратата се затвори след тях, Сабрина гневно се нахвърли върху Карлос.