— Защо направи това? Защо не ме остави да разкажа за бедното момиче в Ню Орлиънс?
Карлос сложи пръст на устните й и й направи знак да го последва. Тя го послуша колебливо.
Мъжът спря на двора и заяви с многозначителен тон:
— Баща ти е напълно под влиянието на Дейнджърмънд. Не виждаш ли, че никога нямаше да ми повярва? Може би дори щеше да помисли, че го лъжем, за да очерним Дейнджърмънд пред него.
Сабрина отговори възмутено:
— Баща ми не би помислил никога такова нещо за мен! Но аз съм готова да поема риска. Той трябва веднага да узнае каква змия държи в пазвата си!
— Аз също искам баща ти да научи истината — каза бързо Карлос. — Но мисля, че в момента няма да ни повярва. Та ти чу колко спокойно прие това с контрабандистите. Дейнджърмънд го държи напълно в ръцете си! Според баща ти този дявол не може да направи нищо лошо!
Очите на Сабрина вече не святкаха така ядосано, тя промълви тъжно:
— И какво да направя? Да оставя баща си във властта му? Да допусна Брет да го мами и занапред?
— Естествено, че не. Трябва само да го наблюдаваш, да внимаваш да не мами баща ти и да ме осведомяваш за всичко, което той прави, за да можем да победим дявола. Мисля, че засега трябва да запазим в тайна случая с нещастното създание в Ню Орлиънс. Ще изчакаме подходящ момент, за да изобличим с него Дейнджърмънд пред баща ти.
Сабрина се съгласи с предложението му. Трябваше да признае, че Карлос е прав, но мисълта да се съюзи с него срещу Брет й беше крайно неприятна. Карлос строго й забрани да споменава пред баща си историята с момичето и я посъветва да наблюдава Дейнджърмънд и да не се подава на опитите му да я заблуди. Накрая се сбогува и потегли доволен за къщи.
Сабрина бе всичко друго, само не и доволна. Светът й се люлееше застрашително. Човекът когото обичаше, беше мошеник, а баща й му вярваше.
Отиде в стаята си, просна се на леглото, както си беше в балната рокля, и се загледа в тавана. Защо Брет се появи отново! Защо се влюби така глупаво в него! Изсмя се горчиво. Ако можеше да обикне Карлос, нещата нямаше да бъдат толкова лоши. Нямаше да я боли, че Брет Дейнджърмънд е чудовище.
Как можа баща й така леко да погледне на факта, че Брет е работил с контрабандисти? Макар да знаеше, че контрабандата беше дребна простъпка и много почтени граждани вършеха контрабандни сделки, Сабрина си казваше, че този Френчи е бил, по думите на Карлос, криминален престъпник, а „Девил“ Дейнджърмънд е бил негово доверено лице.
Тази ужасна вечер я дари поне с едно — сега знаеше, че Карлос е истински приятел. Вече не беше сама — той щеше да й помогне!
Карлос не й остави време да промени мнението си. Започна да идва всеки ден в ранчото, за да задушава в зародиш всяко съмнение. Постоянно я предупреждаваше да бъде нащрек, тъй като Дейнджърмънд бил ловец на зестри. Разумът й възприемаше това предупреждение, но сърцето… сърцето й отказваше. Борбата, която водеше със себе си, заплашваше да разкъса сърцето и Отначало беше лесно, защото се оставяше гневът да я води. През седмиците след празненството се отнасяше към Брет с презрение и пазеше баща си като тигрица малките си. Всяко предложение на Брет се посрещаше с поток въпроси и ожесточена съпротива. И преди всичко се съпротивляваше с всички сили срещу проекта за захарната тръстика, защото Карлос я беше убедил, че Брет се опитва да отнеме състоянието на Алехандро.
Мъжете в дома не можеха да си обяснят промяната в поведението й. Брет се забавляваше, Алехандро беше загрижен. Не беше обичайно дъщеря му да застава така енергично срещу някого — така никога нямаше да се влюби в Брет. Не му убягна и това, че Сабрина се среща често с Карлос в павилиона и че последният прекарва много време в ранчото. Мисълта, че тя може да се влюби в братовчед си, го безпокоеше.
И това не беше единственото му безпокойство. Финансите на семейство де Ла Вега така и не се подобриха след рождения ден на Сабрина. Стана му ясно колко зле стоят нещата, когато зет му поиска на заем значителна сума, за да подпомогне семейството си в това притеснено положение. Само по себе си, това не го тревожеше, беше загрижен най-вече от поведението на Карлос.
Естествено Алехандро съзнаваше, че Карлос е много разглезено дете, гордост за майка си, която безкрайно му угаждаше във всичко. Нима сега щеше да му стане зет? Дори самата мисъл за това го караше да настръхва. Една вечер тайно сравни двамата мъже, седнали на масата му. Брет беше винаги готов да се шегува, нефритенозелените му очи святкаха от удоволствие — противно на сърдитите погледи, които Карлос постоянно мяташе наоколо си. Алехандро отвратено поклати глава. Нима Сабрина наистина предпочиташе Карлос пред Брет? Непонятно!