— Защо не? — учуди се Сабрина.
— Защото си една малка глупачка — изсъска извън себе си Карлос. — Толкова е ясно. Дейнджърмънд е измислил обяснението, за да успокои баща ти. Не се оставяй да те мамят! Защо се хващаш на тази въдица?
Търпението на Сабрина свърши. Тя бе наблюдавала много внимателно Брет през последните седмици и бе уверена, че мъжът насреща й в никакъв случат не е престъпник.
— В случая слепият си ти, приятелю! Знам, че не обичаш Брет. Може би имаш основания за това, но сега се постарай да погледнеш истината в очите. Непременно държиш да го заклеймиш пред мен като престъпник, затова не желаеш да чуеш и дума за истинските му мотиви.
Карлос веднага се призна за победен, от страх да не застраши още повече и без това разклатената си връзка със Сабрина. Ала от този ден нататък отношенията им се промениха. Сабрина престана да шпионира Брет и Алехандро и се срещаше все по-рядко и с голямо нежелание с Карлос.
Затова пък Брет й правеше все по-силно впечатление. Особено сега, когато знаеше истината за престоя му при контрабандистите. Не беше забравила историята с момичето, но се питаше дали и за нея няма правдоподобно обяснение.
Брет веднага почувства, че държанието й спрямо него се е променило, и се изненада колко много значеше за него този факт. Сабрина знаеше истината и вече не се отнасяше е него като е прокажен.
Връзката му с Констанца си остана чисто физическа… и не продължи дълго. В последно време предпочиташе да се занимава с облагородяването на дивата природа. Задържаше се рядко в хасиендата, ставаше още в зори и работеше до залез слънце.
След разговора на Сабрина с Алехандро напрежението в хасиендата видимо намаля. И скоро след това Брет започна да приключва работата си все по-рано, за да поплува в топлите води на езерото и да прекара остатъка от деня с Алехандро и Сабрина. Алехандро е облекчение установи, че Сабрина е престанала да се среща толкова често с Карлос и почти видя как се осъществява любимата му мечта. Следобед Сабрина обличаше винаги най-хубавите си рокли, а Брет очевидно не можеше да устои на красотата й.
Оставаше седмица до осемнадесетия рожден ден на Сабрина и хасиендата бръмчеше като кошер. Подготовката за голямата фиеста вървеше с пълна пара. Алехандро беше уверен, че вечерта на рождения ден ще бъде най-подходящият момент за обявяване на годежа.
Сабрина и Брет сами не разбираха как стана толкова бързо, ала за съвсем кратко време отношенията помежду им станаха също толкова добри, колкото бяха преди десет години. Все пак имаше една съществена разлика: Сабрина вече не беше дете. Когато се разхождаха в гората и Брет гледаше засмяното й лице, той вече не можеше да проумее как е могла да го примами пищната привлекателност на Констанца. Кратката афера беше забравена, Сабрина завладя изцяло мислите му и за първи път от години насам железните обръчи около сърцето му се напукаха. Впрочем, Сабрина се сещаше от време на време за Констанца, но беше почти сигурна, че Брет е прекъснал посещенията си при нея. Когато я поглеждаше в очите, сърцето й се разтуптяваше и тя го даряваше с такава лъчезарна усмивка, че дъхът му секваше.
— Дете, трябва да предупреждаваш мъжете, преди да им се усмихваш така! Неподготвеният непременно ще припадне!
Сабрина се разсмя и Брет не можа да устои. Протегна ръка и нежно докосна устата й. Тя леко захапа пръста му и на устните му се появи усмивка. Усмивка, която никоя жена още не бе виждала.
— Ти ме омагьосваш. Установих, че се радвам на следобедите повече, отколкото ми се иска. Ако не внимавам, скоро ще заемеш цялото ми време — пошепна той.
— Толкова ли е лошо? — попита задъхано Сабрина. Усмивката му изчезна и той плъзна поглед по лицето й.
— Не — призна още по-тихо. — Въобще не би било лошо.
Сабрина отмести поглед и стеснително промълви:
— Направи ми впечатление, че напоследък прекарваш много повече време в хасиендата… Няма ли в Накодочес нещо, което те интересува повече?
Брет нежно обърна лицето й към себе си.
— Накодочес не ме привлича, всъщност никога не ме е привличал. Бях сляп, ала най-после прогледнах…
Колкото по-спокойна ставаше атмосферата в хасиендата, толкова повече се увеличаваха проблемите с Карлос. Сабрина не го виждаше така често, както преди, но все пак… Срещите бяха винаги неприятни. Няколко дни преди празненството по случай рождения й ден тя се запъти неохотно към павилиона. Карлос беше настоял да се срещнат там и този път тя бе решила да му каже, че не желае повече да го вижда тайно.
Денят беше горещ и въпреки че беше облечена само с лека рокля от лавандуловосин лен, когато влезе в павилиона, лицето й пламтеше. Отмахна един златисточервен кичур от лицето си и побърза към желаната сянка.