Карлос вече я очакваше, излегнат на възглавниците. Надигна се и с усмивка заговори:
— Скъпа, ти дойде! Вече мислех, че ще ме изоставиш. — И добави с лек укор в гласа: — Много ми липсваш. Откакто не се виждаме толкова често, дните ми са дълги и самотни.
Сабрина се насили да се усмихне и се заразхожда нервно напред-назад.
— Мислех, че напоследък си доста зает. Също като сеньор Брет.
Когато забеляза горчивия израз по лицето му, й се дощя да си прехапе езика. После промърмори смутено:
— Естествено, това е само заради полетата със захарна тръстика.
Карлос презрително изсумтя:
— Захарна тръстика! Не започвай пак! Не разбирам защо баща ти пилее време и пари. Единственият, който печели от това, е Брет Дейнджърмънд.
Сабрина знаеше, че е безсмислено да му противоречи, затова хладно отговори:
— Може би! Но не съм дошла тук, за да говорим за сеньор Брет или баща ми.
Карлос си наложи да запази спокойствие. Хвърли копнеещ поглед към мекото й тяло и потупа възглавницата до себе си.
— Ела, мила, седни до мен. В последно време се караме толкова често, нека днес поприказваме кротко.
Сабрина хвърли нещастен поглед към вратата, после неохотно се отпусна до него. Искаше да приключи по-скоро тази неприятна среща и започна без заобикалки:
— Карлос, струва ми се, че имаме твърде малко да си кажем. Аз… аз бих желала повече да не се срещам с теб без знанието на баща си. Разбира се, винаги си добре дошъл в хасиендата.
Карлос се вцепени. Очите му се присвиха и злобно заискряха.
— Пак онзи Дейнджърмънд, нали! Той те е настроил срещу мен! — Гневът му се разрасна и той изрева: — Знаех си, че така ще стане! Когато говориш за него, очите ти сияят, постоянно го възхваляваш и ето че допусна чужденецът да разруши онова, което съществуваше между нас.
— Не е вярно! Между нас никога не е имало любов. Заблуждавал си се!
— Ах, така значи — процеди през зъби мъжът. Тонът му никак не й хареса. Черните очи я поглъщаха е неприятна, сладострастна жар. — Май ти си тази, която си въобразява небивалици. Между нас винаги е имало нещо, но ти не му даваше шанс да се развие. И сега ме отблъскваш, но аз ти казвам, че желанието е тук и не можем повече да го отричаме. Ти си определена за мен, скъпа. Няма да позволя Дейнджърмънд да те настрои срещу мен. Днес ще ти докажа, че ми принадлежиш изцяло!
Протегна ръце към нея и продължи все по-настойчиво:
— Прости ми, скъпа, за това, което ще извърша сега, но нямам друг избор. Трябва да станеш моя жена и на мен ми е известен само един начин, за да го постигна!
Сабрина нямаше понятие какво означават думите му, но инстинктивно се възпротиви и направи опит да го отблъсне от себе си. Карлос не обърна внимание на усилията й. Устните му жадно затърсиха нейните, езикът брутално нахлу в устата й.
Изплашена, но още повече разгневена, Сабрина се бореше като тигрица. Ала скоро в душата й пропълзя отчаяние. Карлос беше много по-силен от нея. Дръпна роклята и оголи раменете й. Когато чу късането на коприната, Сабрина с ужас забеляза, че остана гола до кръста. Жилестите ръце притиснаха гърдите й.
Разбра, че не може да се бори е него, престана да рита и се опита да го вразуми.
— Карлос, мили! — замоли се тихо тя. — Моля те, моля те… — Не успя да довърши, шепотът й бе заглушен от целувките му.
Карлос грубо я събори на възглавниците и легна отгоре й. Отначало Сабрина не усети страх, но като видя, че мъжът не възнамерява да спре, изпадна в паника.
Ръцете му шареха навред, целувките му ставаха все по-страстни и настойчиви — и съвсем различни от целувките на Брет. Когато вдигна роклята й над бедрата и ръката му потърси най-чувствителното й място, тялото й изстина от ужас. Той искаше да я изнасили!
Чу как се къса нежното й долно бельо и това й даде сила за нова съпротива. Заблъска с юмруци по гърба на Карлос, зарита с крака и заизвива тялото си, мъчейки се да го отблъсне от себе си. Устата я болеше от грубите целувки. Усети как бедрото му се вмъкна между краката й и изплака от страх. В усещанията й нямаше и следа от желание, само отврата и гняв. Посегна и слепешком удари Карлос право в лицето.
Но ударът не подейства. Мъжът стана още по-необуздан, стенеше и грубо триеше тялото си в нейното. Отвори панталоните си и в продължение на кратък, отвратителен миг Сабрина усети твърдия член между краката си.
Не разбираше какво става с нея. Нима беше възможно да й се случи такова нещо! Карлос не беше способен на подобна подлост! Но ето че го правеше. Ръката му галеше меките косми между краката й, пръстите му си проправяха път. Ужасът й даде нови сили и тя се бранеше като обезумяла. Ала Карлос дори не забелязваше отчаяната й съпротива и когато Сабрина усети, че ей сега ще проникне в нея, леден глас попита някъде отдалеч: