— Да не би да преча?
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
За Сабрина гласът на Брет бе най-прекрасният звук в света. Заслепен от гняв, Карлос се надигна и започна да закопчава панталона си. Сабрина мъчително прибра краката си и с треперещи ръце свали роклята си. Слава Богу, Брет беше дошъл навреме! Само след минута Карлос щеше да я подчини на волята си.
Засрамена и изпълнена с благодарност, тя отправи поглед към своя спасител и едва не изпищя. По мъжкото лице бяха изписани презрение и отвращение. Нима си е помислил… Как не потъна в земята от срам! Нима Брет наистина вярваше… Да, точно така беше.
Тъмнозелените очи огледаха с отвращение разкъсаната й рокля, твърдият глас прозвуча презрително:
— Надявам се да ме извините за прекъсването. Не знаех, че павилионът… е зает. Ако ме уведомите по кое време правите срещите си тук, ще отложа удоволствието да се изкъпя за по-късно.
Лицето на Сабрина пламна от срам и гняв. Пооправи доколкото можа разкъсаните си дрехи и побягна навън.
Щом се скри от очите им, Карлос с доволна усмивка оправи дрехите си.
— Вие американците сте винаги неучтиви и нахални — промърмори той. — Не може да не сте знаели, че павилионът е зает. Сабрина е винаги шумна при любовната игра. Уверен съм, че сте чули как ме молеше да я обладая.
Брет наистина бе чул скимтенето на Сабрина и за момент се беше вкаменил. После хукна като бесен по стълбите към павилиона и гледката, която се разкри пред очите му, се запечата завинаги в съзнанието му. Съвършеното полуголо тяло, което страстно се извиваше под мъжкото, жадните им целувки…
Той каза хладно:
— Това, което правите със Сабрина, не ме интересува. Внимавайте само Алехандро да не види подобна сцена. Не ми се вярва да реагира така спокойно.
Карлос вдигна рамене.
— Би настоял единствено веднага да се оженя за Сабрина, а това изцяло съвпада с нашите намерения.
— Питам се — промълви замислено Брет, — какво чакате още? Какво печелите от забавянето?
Черните очи на Карлос злобно засвяткаха.
— Аз не искам да чакам. Не и откакто Сабрина ми се отдаде за първи път. Само че се появихте вие, с голямото си състояние и тя се разколеба. Заяви ми, че не иска да се обвързва. Предпочитала да вземе богаташ, а не бедняк!
Изразът по лицето на Брет не издаваше нищо от вълнуващите го чувства. Обърна се да си върви и каза през рамо:
— Не се страхувайте, приятелю, няма защо да се боите от мен! Не бих се оженил за Сабрина дел Торес, дори ако ми я поднесат на златно блюдо, обсипано с диаманти!
Карлос се ухили доволно зад гърба му. Отиде да вземе коня си и препусна към къщи. Все щеше да уреди нещата със Сабрина. Сега най-важното беше, че бе успял да накара Брет да се отврати от нея. От тази страна вече не го заплашваше опасност.
Възбуден от насилието над Сабрина, трябваше да утоли с друга дивата си страст. Пришпори коня като бесен. Констанца! Ще иде при Констанца!
За негово облекчения младата вдовица беше сама Когато нахлу в гостната, тя каза хладно:
— Добър ден, Карлос. С какво съм заслужила тази чест? Много отдавна не си ме посещавал.
Карлос се усмихна саркастично.
— Преди шест седмици нямаше да се радваш на посещението ми. Нали си имаше грингото…
Погледът й се плъзна по тялото му и откри набъбването под панталона.
— Аха, май не си успял да завладееш малката Сабрина. Какво стана?
Карлос пресече с бързи крачки стаята и я събори на изисканото, тапицирано с коприна канапе. Впи устни в нейните и Констанца страстно обви с крака бедрата му. Устните й се разтвориха жадно под неговите и вече нямаше връщане назад. Мъжът я повлече на пода, вдигна високо полите й и я облада като обезумяло животно.
После заразказва за събитията на деня. Като забеляза колко ревниво реагира Констанца при намека, че женитбата между Брет и Сабрина е много близка, Карлос бе осенен от блестяща идея.
— Ти би направила всичко да предотвратиш този брак, нали?
Констанца сърдито изкриви уста.
— Да, готова съм на всичко, за да ги разделя.
Чудесен отговор, каза си доволно Карлос и си наля чаша мадейра.
По същото време и Брет пиеше чаша мадейра, но беше всичко друго, само не и доволен. Двамата с Алехандро седяха в патиото. Почиваха си от дневната горещина и обсъждаха поведението на Карлос, който надали щеше да се зарадва, ако можеше да ги чуе.
Косата на Брет беше още мокра от плуването, дългите крака бяха небрежно опънати. Изглеждаше отморен, загорялата му от слънцето кожа лъщеше бронзова, но беше подозрително спокоен. Алехандро имаше чувството, че се е случило нещо необикновено. Изведнъж Брет запита: