— Знаеше ли, че Сабрина се среща с Карлос в павилиона?
В гласа на Алехандро прозвуча неприкрито разочарование.
— Още ли? Надявах се, че това е приключило.
— Ти си знаел? — Брет беше смаян. — И не си предприел нищо да го предотвратиш?
Алехандро нервно се размърда на стола си.
— Те са братовчеди, приятелю! Карлос й е като брат. Той положително няма да застраши доброто й име. Макар да не одобрявам честите им срещи и това всички го знаят. Не предприех нищо срещу него, защото твърдоглавата ми дъщеря и без това върши каквото си ще. Но всичко е съвсем невинно.
— Невинно! — изфуча Брет с грозен смях. Но не беше в състояние да разкрие пред Алехандро каква проклета малка мръсница е любимата му дъщеря.
— Прости ми! — продължи бързо той. — Бях много изненадан, че добре възпитано момиче от нашето съсловие се среща само с мъж, който не й е баща или брат.
Алехандро направи опи да го успокои:
— Не разбираш ли, приятелю! Карлос й е като брат!
— Твоя работа. — Брет се опита да прогони мъчителния спомен за сцената в павилиона. Никоя жена, независимо колко красива и желана беше, не заслужаваше да тъгува и страда по нея. Не беше ли научил този урок още като дете, от майка си?
Алехандро беше въодушевен от загрижеността на Брет. Та думите му прозвучаха почти като на ревнив влюбен!
— Не се страхувам, че Карлос ще посмее да се доближи твърде много до Сабрина. Но при дадените обстоятелства и щом това те смущава, ще се опитам да и убедя, че повече не бива да се среща сама с него.
Нещо в тона му накара Брет да застане нащрек Гласът му прозвуча рязко:
— При дадените обстоятелства?
Лицето на Алехандро пламна от смущение. Опита се да намери правдоподобно обяснение за думите си и заяви:
— Ами бандитите! Забрави ли ги?
Брет видимо си отдъхна. Домакинът му нито веднъж не бе споменал, че гледа на него като на бъдещ зет. Глупаво беше да подозира, че зад забележката на Алехандро се крие намек за обвързване със Сабрина.
— Бандитите — промълви замислено той. — Има ли нещо ново за тях? Доколкото знам, след нападението над семейство Риос не са се появявали насам.
— Вярно е — потвърди Алехандро. — Обаче човек никога не може да знае. Трябва да обясня на Сабрина колко е опасно да отива сама в павилиона — дори когато се среща само с братовчед си.
Брет замълча, загледан в лъскавите върхове на ботушите си, после отпи голяма глътка мадейра. По някое време Алехандро наруши мълчанието. Бутна ядосано чашата си и заговори:
— Ще ти призная, че тези срещи с Карлос никак не ми се нравят. Не обичам да говоря за деловите работи на други хора, но знам, че мога да разчитам на твоята дискретност. Пък и ще ми олекне, като ти разкажа.
Брет кимна и промълви с крива усмивка:
— Понякога и за мен има само един начин да видя ясно измъчващия ме проблем: да го обсъдя с приятеля си Морган Слейд.
Алехандро кимна утвърдително, отпи глътка мадейра и заразказва:
— Семейство де Ла Вега има големи финансови затруднения. Додах на Луис солидна сума назаем. Парите не ме тревожат особено, човекът ще ги върне, щом може. Повече ме плаши Карлос. Какво си въобразява този глупак! Семейството му е на ръба на пропастта, а той прекарва времето си с хазарт и леки жени в някакъв вертеп в Накодочес! Вакеросите го видели и веднага ми докладваха. По-рано не се замислях за прахосничеството му, но сега… — Алехандро тъжно поклати глава. — Продължава както преди и мързелува по цял ден, вместо да помага на баща си!
— Може би Сабрина го утешава. Или пък идва с надеждата, че тя ще намери изход от тази дилема. Нали каза, че са много близки — промърмори недоволно Брет.
— Не става дума за това. Карлос би трябвало да работи като дявол, за да спаси дома и наследството си. Той обаче се държи така, сякаш всичко това не го засяга. Луис страда от поведението на сина си и дори сестра ми, която предпочита да умре, отколкото да ми признае нещо, дава признаци, че е загрижена. За нея беше ужасно, когато Луис трябваше да ме помоли за пари. Никога не е искала да дойде тук. На колене умоляваше Луис да останат в Мексико, когато аз реших да се заселя тук! Не може да му прости, че не постигна голям успех, освен това й липсва луксът на Мексико Сити. — Отново угрижено поклати глава. — Винаги се е страхувала от разорение…
— Но как се е стигнало дотам? — попита Брет. — Нали земята е богата и плодородна!
Алехандро направи гримаса.
— Тук сме далеч от града и непрекъснато водим битка, приятелю. Стадата могат да се издавят при наводнение, могат да ги откраднат индианци, реколтата може да бъде унищожена. Освен това мисля, че Луис прояви прекалена щедрост по отношение на Карлос, макар че никога не би казал и дума против собствения си син. Но аз съм много разочарован от Карлос! Дори насън не бих предположил, че ще прояви такова равнодушие! Но стига толкова! Мадейрата ми развърза езика, не искам повече да те отегчавам.