Брет го увери, че не е скучал, и само след няколко минути двамата се задълбочиха в разговор за далеч по-интересни неща. Едва когато сенките се удължиха и започна да се спуска вечерният здрач, Алехандро изненадано вдигна глава.
— Сабрина отдавна трябваше да бъде тук. Какво ли я е задължало?
Брет мълчеше. Само след минута, като по даден знак, Сабрина влезе в патиото и седна край тях.
Беше й необходим голям кураж, за да се присъедини към двамата мъже. Външно изглеждаше съвсем спокойна. Златисточервената коса бе прибрана във висок кок, а роклята от бродиран муселин беше възхитителна. Тънката шия бе украсена със смарагдово-зелена панделка, на ушите проблясваха обици от топаз. По лицето нямаше и следа от хаоса, който изпълваше душата й. Как можа Брет така безсрамно да я обвини, че е одобрявала поведението на Карлос? Разбира се, трябваше да признае, че за страничния наблюдател сцената можеше да бъде изтълкувана само по един начин. А тя умираше от срам и много й се искаше това да не се е случвало…
Защо Карлос се държа така? Слава Богу, никой не я забеляза, когато се втурна като вихър в къщи и се скри в стаята си. Ако Бонита видеше роклята й, щеше ли и тя да помисли, че е насърчавала Карлос? Само при мисълта за него започваше да й се повдига. Ако Брет не се бе появил, той щеше да я изнасили, да я обезчести! Какъв дявол го беше обзел? Разсъдъка си ли беше загубил?
Напъха разкъсаната рокля най-отдолу в една ракла. Бонита не биваше в никой случай да я намери — иначе веднага щеше да почне да я разпитва. После се мушна с тракащи зъби в леглото и се опита да приведе в ред разбърканите си мисли.
След известно време вече беше в състояние да разсъждава трезво и се запита какви бяха причините за внезапното и толкова грубо нападение на Карлос. Но каквото и да беше, тя никога нямаше да се отнася към него с предишното доверие. От все сърце се надяваше, че ще престане да я безпокои.
А Брет… Какво можеше да се очаква от него? Той имаше ужасно лошо мнение за жените и никога нямаше да й прости. Как не усещаше, че тя го обича и че никога не би се отдала на Карлос? Би трябвало да знае, че случилото се в павилиона не беше доброволно — независимо от това как изглеждаше сцената.
Нямаше представа как ще застане лице в лице с него. Когато седна край масата и студеният поглед на нефритенозелените очи я измери с безучастност, сърцето й направи скок. Брет беше учтив, но хладен и Алехандро веднага го забеляза. По време на яденето трескаво размисляше какво може да се е случило между двамата. Когато прислужникът донесе за десерт праскови, грозде и сирене, той най-сетне заподозря причината за натегнатата атмосфера и се обърна към Сабрина:
— Дете, казвам го с нежелание, но считам, че не е прилично да се срещаш сама с Карлос. Брет спомена, че ви е видял днес в павилиона. Настоявам да посрещаш братовчеда си само тук, в къщи.
Сабрина пребледня. Никога не би повярвала, че Брет ще я издаде! Очите й засвяткаха и тя промълви с разтреперан от яд глас:
— Господи! Да занимаваш баща ми с тази история… Има само един начин да се отнася човек с такива като теб — и той е много грозен! — Изправи се и каза високомерно: — Моля да ме извините, трябва да си вървя. — И с отровен поглед към Брет добави: — Въздухът изведнъж стана много тежък…
Алехандро я зяпна е отворена уста, когато тя профуча край него с вирната глава. После въпросително изгледа Брет.
— Какво, по дяволите, я прихвана? Вече нищичко не разбирам.
Очите на Брет пламнаха от гняв и той захвърли салфетката.
— Ще ме извиниш ли за миг? Имам да кажа една думичка на дъщеря ти! — И хукна след Сабрина. Настигна я в подножието на стълбата и грубо улови ръката й.
Сърцето й лудо заби.
— Пусни ме! — изсъска тя и се опита да се освободи.
— Още не, Ваше височество! Първо ще си поговорим — отвърна рязко Брет.
— Не искам да говоря с теб! Никога вече! Първо ме шпионираш, а след това отиваш при баща ми и му разправяш какви ли не лъжи! Ти си отвратителен!
Лицето на Брет още повече потъмня.
— Сега вече ми дойде до гуша! Млъкни и ме изслушай! — Без да се церемони много, той я издърпа в съседното помещение, тресна вратата след себе си и по-спокойно продължи: — Не съм споменал с нито една дума галантната сцена в павилиона. Само казах, че те видях с Карлос, без да обясня какво правехте там.