Усмивката на Брет бе каменна.
— Редно е да се чувстваш почетена, скъпа — ти си единствената жена, заради която съм рискувал кожата си. — Хвърли кратък поглед към Алехандро и все така хладно продължи: — Сигурно нямаш нищо против, ако си взема наградата.
Съпроводен от възторжените викове на тълпата, той дръпна Сабрина от стола и впи устни в нейните. Алехандро доволно се засмя, докато Карлос почти загуби самообладание.
Накрая Брет грубичко бутна пламналата от срам и разрошена Сабрина обратно на стола й, поклони се и изчезна от арената. Тълпата продължи да ликува още дълго след него, а някои пускаха шеги, които накараха Сабрина да побеснее от гняв. Не обърна внимание на следващите борби и с едва сдържано нетърпение зачака да тръгнат обратно за дома. За съжаление Карлос и Франсиска заеха места от двете й страни, те не бяха на себе си.
— Как можа баща ти да допусне такова нещо! — изсъска възмутено Франсиска. — Пред всички съседи и приятели! Каква обида за семейството ни! Всички знаят, че си сгодена за Карлос, а ето какво стана сега! Само почакай, така ще наредя баща ти, че ще има да ме помни!
Карлос също даде воля на гнева си. Отзова се презрително за умението на Брет в бикоборството. Това вече беше прекалено.
— Може и да не ми харесва как отпразнува победата си, но борбата му с бика беше фантастична! Никога не бях виждала по-добра!
— Фантастична ли каза? — подхвърли злобно Карлос. — Защо си толкова наивна, мила? Ако беше видяла как се борят матадорите в Мадрид, щеше да разбереш колко мизерно се представи грингото. Научил е няколко евтини трика, за да заслепи нашите провинциалисти.
— Ти обаче си пътувал по широкия свят — забеляза остро Сабрина.
Карлос вдигна рамене.
— Разбира се, че не съм прекарал целия си живот в това забутано място. Обиколил съм Европа, за разлика от теб и повечето ни съседи. Видял съм неща…
Той вероятно се надяваше да направи впечатление на Сабрина, но се случи тъкмо обратното. Гласът й беше меден, когато отговори:
— Не знаех, че ни оценяваш така пренебрежително. И тъй като съм внимателна домакиня, няма да те отегчавам е провинциалното си присъствие. А сега те моля да ме извиниш. Има гости, които ще се насладят на наивната ми компания. — И се отдалечи с високо вдигната глава. Карлос и Франсиска бяха смаяни от държанието й.
Сабрина избяга в стаята си и там най-после откри, че все още стискаше в ръка трофея. Захвърли го е отвращение на пода, тръшна се на леглото и се опита да проумее какво целеше Брет е този жест. Беше напълно объркана. Положи усилия да се успокои, изписа на лицето си усмивка и отново слезе долу, за да поздрави гостите си.
Сабрина не беше единствената, която се питаше какво възнамерява да направи Брет. Оли също умираше от любопитство да узнае какви са плановете на господаря му. Естествено имаше известни съмнения но искаше потвърждение, за да осъществи своите на мерения. А Оли имаше честолюбиви стремежи — малката, само четиринадесетгодишна Лупе от кухня та бе влязла под кожата му и през последните седмици постепенно стигна до убеждението, че щом дори шефът е готов да се впрегне в брачния хомот, женитбата сигурно не е толкова лошо нещо. А Лупе беше достатъчно млада и щеше да се научи как трябва да се отнася към своя съпруг. Оли приготви официалния костюм на Брет, посегна да излъска ботушите и застина с четка в ръка, отдаден на розови мечти за бъдещето, разкрасени още повече от привлекателността на Лупе.
Ироничният глас на Брет рязко го върна в действителността.
— Да не си се влюбил в ботуша? Трябва ли да чакам до второ пришествие?
Оли побърза да му подаде почистения ботуш.
— Извинявай, шефе, мислех за нещо друго…
— Точно така! — ухили се Брет и нахлузи ботуша. Например за плахото момиче с очи на сърна, което работи в кухнята.
Оли го зяпна с отворена уста.
— Откъде знаете? — Всъщност би трябвало да знае че нищо не убягваше от погледа на шефа. Затова засрамено призна: — Да, сър.
— Това обяснява защо все те намирам в кухнята, когато имам нужда от теб. Може ли да те поздравя, Оли?
— Зависи — поколеба се момъкът.
— От какво? Да кажа ли на родителите й някоя добра дума за теб? — попита весело Брет, обвивайки кръста си с черния копринен пояс, подаден от прислужника.
Оли размисли бързо и предпазливо заговори:
— Би могло да се каже, че зависи от вас, шефе. Питам се какво целяхте, като целунахте днес мис Сабрина пред всички. Ако възнамерявате да си сложите главата в торбата…
Брет изкриви уста. Облече черно кадифено болеро върху яркочервената копринена риза. Златният ширит на тесните панталони лъсна в светлината на свещите. Зелените очи бяха твърди и тайнствени като нефрит, когато устреми поглед в Оли.