Морган изсумтя презрително и Брет се изчерви. Приятелят му не го остави на мира.
— Много дълго трае това съжаление! От четиринадесет дни сте неразделни. — Очите му искряха шеговито. — Само не ми казвай, че си променил мнението си за жените. Мили Боже, да не би да си решил да я вземеш още сега, за да я възпиташ като съвършена съпруга?
Лицето на Брет се изчерви още повече и стана съвсем момчешко. Мартин се ухили злобно, доволен от смущението на брат си, и каза:
— Не, не е това. Ще му се да има робиня, която го обожава. В нейните очи той е безгрешен, а все пак е нещо ново да изглеждаш полубог, нали?
— Не е вярно! — ядосано запротестира Брет, но изведнъж осъзна, че наистина прекарва много време с малката. — Тя е самотна. Бях просто учтив — всеки друг на мое място би постъпил така — промълви смутено той.
Морган изкриви подигравателно устни.
— Естествено…
— Не можете ли да говорите за нещо друго? Май и ти си й хвърлил око, щом говориш така! — извика разгневено Брет.
Морган се засмя и с това въпросът приключи. Изпиха виното и когато най-после се отърваха от Мартин, им се прииска да отидат до Силвър Стрийт. И не беше за чудене, че Брет, млад и разгорещен, прекара нощта в старание да разбере колко удоволствия би могла да достави една жена на един мъж.
Странно, но когато на следващата сутрин се събуди с натежала глава и гузна съвест, се сети за Сабрина. Шегите на Морган го бяха засегнали дълбоко, затова се закле вече да не обръща внимание на доведената си братовчедка.
Удържа на решението си точно два дни, след което вече не беше в състояние да понесе тъжното, наранено личице на Сабрина. Сутринта на третия ден веднага тръгна да я търси. Тя седеше унило под едно магнолиево дърво и изглеждаше толкова нещастна, че сърцето на Брет се сви — само той беше виновен за тъгата й.
Трябваше непременно да я накара да се засмее, пък Морган нека продължава да го дразни. Запъти се усмихнат към нея и каза:
— Вчера открих гнездо на пъдпъдъци. Да ти го покажа ли?
Очите на Сабрина засияха от радост.
— О, да — прошепна тя, без да се замисля. Все пак, малко недоверчива поради поведението му през последните два дни, добави с известна хладина: — Е, ако наистина го желаеш.
Гнездото на пъдпъдъка беше доста отдалечено от къщата. Двамата вървяха тихо през гъстата гора, в която растяха къпини и пълзящи растения, диви сливи, борове, дъбове и кестени. Бяха навлезли доста навътре, когато Брет сложи пръст на устните си и клекна.
Минаха няколко секунди, преди Сабрина да различи кафеникавочерните пера на пъдпъдъка под пъстрите листа върху горската почва, но после беше очарована.
— О, сеньор Брет! — пошушна тя. — Колко е прекрасно! Много е хубав, нали?
Брет кимна и двамата се отдалечиха на пръсти. От този ден нататък започнаха да посещават ежедневно пъдпъдъка. Сабрина всеки път носеше парченца стар хляб и ги оставяше на земята на известно разстояние от гнездото. Пъдпъдъкът ги наблюдаваше внимателно с лъскавите си като копчета очи.
— Той ни познава — каза убедено Сабрина една сутрин. — Съвсем сигурно, сеньор Брет! Не отлита никога, когато идваме! Мислиш ли, че бих могла да го погаля?
Брет се усмихна и мило я погали по косата.
— Страхувам се, че не, съкровище. Птичето е страхливо и щом се излюпят пиленцата, ще отлети.
Лицето на Сабрина се обтегна от внезапното разочарование.
— О, надявам се поне да видим малките.
— Ще ги видим, не се бой — обеща Брет.
На връщане откриха, че Мартин ги беше проследил. Гласът му прозвуча презрително:
— Гнездо на пъдпъдък! И само за това се влачите всеки ден тук?
Сабрина отговори съвсем сериозно:
— О, сеньор Мартин, това не е обикновен пъдпъдък… Той познава сеньор Брет и мен!
Мартин я изгледа отегчено, но Брет познаваше брат си.
— Няма да пипаш гнездото, ясно ли е? — произнесе предупредително той.
Мартин смутено се взря в зелените му очи.
— Естествено, за какво ми е това тъпо гнездо?
Но продължение на няколко дни Брет наблюдаваше внимателно Мартин, но той очевидно не обръщаше внимание на гнездото.
След седмица малката птица изчезна. Брет не се замисли много, реши, че е отишла да търси храна, и тръгна отново към къщи, предполагайки, че Сабрина ще го последва. Още от сутринта тя беше много учудена, защото беше убедена, че пиленцата ще се и излюпят днес. Затова не тръгна след Брет, а се промъкна още по-близо до гнездото. Като видя счупените черупки, запляска радостно с ръце. Колко хубаво — нейният пъдпъдък не си бе отишъл, без да й покаже пиленцата си. Понечи да извика Брет и в този миг пред очите й се разкри страшна гледка — на половин метър от гнездото се извиваше змия, в една част от тялото си неестествено издута.