Брет изпъшка и се отдръпна.
— Още не — промълви дрезгаво той. — Искам да те любя цялата нощ, да те докосвам, да те вкусвам, да се изливам в теб, но ако не престанеш да ме милваш, ще останем разочаровани и двамата.
Дивата жажда в очите му накара Сабрина да потрепери. Тя обгърна е ръце врата му и му предложи устните си, но той прошепна:
— Искам да те гледам, да запечатам завинаги в съзнанието си спомена за тази нощ. — Свали ръцете й и се подпря на лакът, за да я съзерцава на лунната светлина. Това беше най-прекрасното женско тяло, което бе виждал някога. Очите му се насладиха на съвършените гърди и се плъзнаха към триъгълника от огненочервени къдрици между краката й. Нежно разтвори бедрата й и целуна меката плът. Сабрина извика и се опъна като струна, смаяна от силата на усещанията си. Устата му се придвижи към корема и кожата й запламтя като огън. Накрая устните им се срещнаха в жадна целувка.
Сабрина се притисна с все сили към него. Тялото й изгаряше от жажда, копнееше да се слее е неговото. Отговори на целувката му, възбудена като него.
Брет я изгледа изненадано. Погали гърдите й, усети твърдостта им и попита:
— Правилно ли те разбирам? Това ли е, на което се надявах?
Сабрина се изчерви, но посланието в очите й беше недвусмислено и Брет се засмя. Скоро отново останаха сами в света, съединени в екстаза ми взаимното отдаване, чак до мига на кулминацията.
После безмълвно станаха и изтичаха в езерото. Плуваха доволно рамо до рамо, а после се облякоха и се запътиха прегърнати към къщи.
Промъкнаха се в хасиендата като двама съзаклятници. Сабрина се кискаше, но Брет с целувки я накара да млъкне. Пусна я с неохота и погледна дълбоко в очите й. Гласът му прозвуча дрезгаво:
— Ще говоря с баща ти.
Сабрина кимна мълчаливо и се опита да се усмихне. Брет прокара пръст по напуканите й устни.
— А сега е по-добре да се прибереш в стаята си.
На устните й се появи дяволита усмивка, тя се надигна, целуна го нежно по бузата, после игриво плъзна пръсти по корема му. Той изстена и понечи да я прегърне, но тя се врътна и през смях изчезна в стаята си.
След като Сабрина си отиде, Брет постоя още малко в коридора. По устните му играеше замислена усмивка, зелените очи бяха изпълнени с нежност. Най-после и той се прибра в стаята си.
Сабрина се оказа девствена! Следователно твърденията на Карлос, че двамата са любовници, бяха нагла лъжа! Но това съвсем не означаваше, че и другото, което му каза, е било лъжа. Защо да не е вярно, че тя е избрала по-богатия от двамата?
Отиде до барчето и си наля чаша бренди.
А може би тази нощ Сабрина просто му постави клопка? Дали не стана жертва на обичайното женско коварство? Но той я желаеше и много добре знаеше, че щом му се удаде възможност, ще поиска ръката й от Алехандро. Въпреки това съмненията продължаваха да разяждат душата му. Може би Сабрина все пак се интересуваше не от него, а от богатството на Дейнджърмъндови?
Разгневен, той извади от гардероба чиста риза и обу ботушите си. Трябваше да избяга от тази тясна стая — сред простора на гората.
Вече се развиделяваше, когато тихо напусна хасиендата. Зарея се безцелно из гората, загледан в златно червеното зарево на изгряващото слънце, което постепенно пропъждаше тъмните сенки на нощта. Вървя дълго, изпаднал в плен на горчивите си мисли. Беше ли Сабрина жената от сънищата му, или беше коварна и дръзка уличница?
Но каквото и да беше, той щеше да я направи своя жена. Вече не можеше да си представи живота без нея Обичаше рискованите начинания и въпреки опасността трябваше да спечели веднъж завинаги тази малка вещица.
Златните лъчи на слънцето си проправиха път през покрива от листа и осветиха цветята и тревата. Брет спря пред храст яркооранжеви горски лилии с виолетови точки. Високите, грациозни растения с тежки цветове му напомниха за Сабрина. Може би цветът им извика в паметта му разкошната й червенозлатиста грива, а може би и екзотичното излъчване на това диво растение. Той погали кадифено меките листа и се усмихна замечтано. Защо сравняваше любимата си с цвете — по — й подхождаше да я нарече тигрица! Лилия с дух на тигър, каза си той и с усмивка си припомни деня, в който Сабрина разпори с нож ръката му. Тигрица, каза си пак, тя е моята тигрова лилия.