— Да, да, ще се омъжа за теб.
Брет почувства огромно облекчение. Ухили се и въздъхна:
— Слава богу, свършихме и тази работа!
Веднага след това му се дощя да си отхапе езика, защото беше изрекъл тези безсмислени думи. Сабрина обърна възмутено лице към него, но преди да успее да каже и дума, Брет устремно я прегърна:
— Прости ми, мила! Нямам много опит в предложения за женитба.
Гневът й се изпари. Устните им се срещнаха, двамата се вкопчиха един в друг и светът беше забравен Само страстта остана действителност.
Те дори не чуха учтивото почукване на Алехандро, не забелязаха как след доста време той внимателно открехна вратата. Като ги видя прегърнати, бащата засия от радост и издаде присъствието си с високо покашляне.
Брет вдигна неохотно глава и се отдръпна от Сабрина. Погледна Алехандро и заяви:
— Тя каза „да“.
— Личи си — засмя се Алехандро. Плесна с ръце и заповяда на влезлия Клементе: — Бутилка от най-доброто вино! Нали знаеш — онова, което заделих в избата при раждането на Сабрина. Господарката ти ще се жени, Клементе! Поздрави я!
Клементе се подчини, широко ухилен, след това изтича да изпълни нареждането на Алехандро и да разнесе новината. Сеньора Сабрина ще се омъжи за сеньор Брет! Такова щастие за дома дел Торес! След като изпиха по чаша, Алехандро заповяда на Клементе да събере цялата прислуга, за да пият наздравица на младата двойка. Новината се бе разнесла с мълниеносна бързина и скоро всички се събраха в големия салон. В къщата се възцари празнично настроение и върху годениците се изсипа безкраен поток поздравления. Накрая тримата се оттеглиха изтощени в патиото, за да си починат от безкрайните благопожелания. Точно в този момент се появи Карлос.
Той умело прикри гнева си от обявяването на годежа и каза учтиво:
— Поздравявам ви! — Но рязко отказа да пие с тях за бъдещето. — Съжалявам, чичо, не мога да остана. Дошъл съм само да ти кажа, че бандитите пак напомниха за себе си.
— Какво? — извика извън себе си Алехандро. — Кого ограбиха пак?
Карлос отговори с безизразно лице:
— Снощи, когато твоите гости се прибирали от празненството, ония причакали и нападнали някои от нашите съседи. Никой не е ранен, но дамите били ужасно изплашени. Откраднали най-ценните им бижута.
— Невероятно! — изкрещя Алехандро. — Моите гости! Ограбени, след като са напуснали дома ми! — Той скочи и удари с юмрук по масата. — Този път трябва да се направи нещо. Трябва да ги спрем! Никой вече не е сигурен!
Без да изпуска от очи Карлос, Брет попита рязко:
— Как е станало? Всички едновременно ли са били ограбени? Или поотделно?
— Поотделно — отговори Карлос. — Били двама или трима бандити, които издебнали каретите една по една.
Алехандро погледна към Брет, търсейки помощ.
— Какво да сторим? Не можем повече да търпим произвола им.
Карлос гневно се намеси:
— Тази вечер ще се съберем у нас. Ще съставим план как да хванем бандитите в клопката.
Брет сухо отговори:
— Още през април се готвехте да ги гоните и нищо не излезе.
Карлос пребледня като платно.
— А вие имате ли по-добро предложение, гринго?
Брет сериозно кимна.
— Клопка. Ще им заложим капан, за който ще знаем само ние тримата. — Усмихна се дяволито на Сабрина, погали копринената й коса и добави: — Четиримата, естествено.
— Ами! Вие май не знаете какво говорите! — подигра се горчиво Карлос.
— Напротив. Проведете срещата тази вечер, но въпреки това ние ще съставим свой план. Ако го запазим в тайна и посветим в него само прислужника ми Оли, който ще ни придружи, непременно ще успеем.
Алехандро кимна.
— Как смяташ да действаме, приятелю?
— Утре е неделя. Както винаги, ще отидем в Накодочес на литургия. След църква ще се разговорим със съседите и познатите и ти уж между другото ще споменеш, че си загрижен за множеството ценни предмети които се съхраняват в хасиендата, за бижутата на Сабрина и парите в брой. Ще разкажем на всички, че в по неделник възнамеряваме да ги отнесем на съхранение в града.
— Просто така? — присмя се Карлос. — Без пазач, без охрана? Нима считате бандитите за толкова глупави? Та те веднага ще разберат, че им се готви клопка. Ако въобще узнаят за намеренията ви!
Брет присви очи, но не се остави да го предизвикат:
— Забравяте колко лесно се разпространяват новините в малка община като вашата. Обзалагам се, че най-късно утре следобед цял Накодочес ще знае за пътуването.
Алехандро кимна утвърдително.
— Е, добре! — Карлос бе принуден да се съгласи. — Бандитите може и да научат, но със сигурност ще разберат, че това е клопка.