Е, нали преодоля първото препятствие. Все някак си щеше да се справи с тревожещото му присъствие. Продължителната баня малко я успокои и тя облече модерна рокля от черна коприна с дълбоко деколте, с тесен корсаж, който подчертаваше гърдите й, и буфан-ръкави стигащи до лактите. Беше готова за следващата битка.
Сабрина също се беше променила през последните шест години и то още по-видимо от Брет. При последната им среща тя едва излизаше от детската възраст. И както беше прозряла София още преди години, сега лицето й бе необикновено, макар и не класически красиво. Брадичката беше доста подчертана, устата може би прекалено голяма, за да бъде съвършена, ала носа беше съвършено изрязан, а високите скули придаваха аристократично изражение на лицето. Сигурно беше, че ще предизвика навсякъде сензация с тази спираща дъха коса и невероятните кехлибарено-златисти очи Беше стройна и висока почти един и осемдесет.
Болката и мъката през последните шест години бяха оставили своите следи по лицето й, Устата й, създадена за смях и целувки, беше сурово опъната, кехлибарено-златистите очи бяха загубили лъчистия си блясък и прикриваха истинската й природа зад стена от недосегаемост.
Днес обаче тя трябваше да забрави цялата мъка на миналото и да кръстоса шпага с Брет: щеше веднъж завинаги да му изясни, че не възнамерява да играе ролята на послушна девица, която се изискваше от нея. Преди да излезе от стаята, се огледа доволна в едно високо огледало. Косата беше сплетена на плитка, навита като корона на главата, пълните й гърди се издигаха предизвикателно над деколтето. Шията й беше украсена с тежко колие от оникс и злато, обици от същия материал крася ха ушите й. Черната коприна създаваше великолепен контраст е бялата й кожа и я правеше да изглежда крехка и ранима.
Сабрина прошумя с полите си и очите й заискриха Излезе в дълъг, широк коридор, който водеше към двора, а малко по нататък се виеше друга изящна стълба, която отвеждаше в централната част на къщата.
Тя заслиза по вътрешната стълба и скоро се озова в обширно фоайе. Подът беше от зелен мрамор, стените с малко по-светъл цвят. От двете страни на входа имаше позлатени стенни аплици с високи восъчни свещи. Очевидно Брет не пестеше пари за дома си. Няколко врати извеждаха от фоайето. Голямата, красиво резбована двукрила врата вероятно излизаше на улицата. Сабрина се запита къде ли ще намери Брет. За щастие не се наложи да чака дълго. От дясната й страна се отвори врата и се появи слуга в черно-бяла ливрея.
Мъжът се поклони учтиво и каза:
— Мога ли да ви помогна, мис? Отново я побиха тръпки.
— Да, търся сеньор Дейнджърмънд. Знаете ли къде е?
— Тук вътре, мис — отвърна мъжът и посочи стаята, която току-що беше напуснал. Искаше да добави още нещо, но Сабрина с нетърпелив жест му заповяда да отвори вратата. Направи две крачки в помещението, ала смелостта й веднага се изпари. Вратата зад нея се затвори и я обзе абсурдното чувство, че с това й отнеха единствения път за бягство. Събра целия си кураж и продължи. Стаята, в която влезе, очевидно служеше за библиотека, защото бе пропита с приятната миризма на кожа, идваща от книгите, подредени в строги редици по лавиците. Едната стена бе заета от мраморна камина, подът бе застлан с килим в ръждивочервено и зелено, а няколко тапицирани със зелено кадифе кресла придаваха уют на голямата стая. Край тях имаше елегантни масички от сатенено дърво, а внушителен диван с бежовозелена копринена тапицерия разделяше помещението. Зад дивана явно беше работното място на Брет: махагоново писалище е впечатляващи размери изпълваше почти цялата половина. И там имаше високи кресла, облечени в зелена кожа, а пред дивана беше поставена ниска мраморна маса.
Макар и ненатрапчива, обстановката свидетелстваше за богатство. Сабрина си пожела да не беше чула грозните подозрения на Франсиска относно източник на това неочаквано забогатяване. Ала не й остана време да размисли, защото гласът му я върна грубо в действителността.
— А, Сабрина, ето те и теб. Вече се питах колко време ще мине, докато се появиш.
Сабрина трепна и се запъти към него е високо вдигната глава. Брет се беше надигнал от едно високо кресло. И един друг висок тъмнокос мъж стана от стола си заедно с него и се обърна към нея. Младата жена спря и се изчерви:
— Не знаех, че имаш гост — промълви сковано. — По-късно ще дойда отново.
— Я не ставай смешна — укори я Брет. — Морган е повече от гост и трябва да ти го представя. — Улови ръката й и я поведе към непознатия. — Сабрина дел Торес, представям ви мистър Морган Слейд. Той е един от най-старите ми приятели и чест гост в моя дом. Морган, това е сладката ми подопечна.