Выбрать главу

Брет кимна и погледна отвисоко към дребния мъж с тънки устни и мощна брадичка. Не можеше да си обясни защо хората така се възторгваха от Бур.

— Имам нужда от млади хора като вас — заговори Бур. — Млади хора, които са готови да рискуват… младежи, узрели за една голяма авантюра.

Брет въпросително вдигна вежди.

— О? Нима при безобидното заселване на областта Де Бастроп по река Уашита могат да се преживеят и приключения?

Бур махна е ръка.

— Областта Де Бастроп е за заселниците, но вие, приятелю, няма да се занимавате с такива банални неща. Чух за приключенията ви в Дерня. Елате при мен! Предлагам ви приключения и богатства, каквито не сте и сънували. Ще участвате в създаването на нова, мощна империя.

Брет предпазливо промълви:

— Империя? Къде?

Бур се усмихна съзаклятнически.

— Кой знае? Може би западно от Сабин? Или даже в Мексико? Ако се стигне до война с Испания, за един умен мъж ще има възможности. — Очите му блестяха фанатично. — Имам план, отличен план и той вече започва да се оформя. — Огледа се, сякаш да се убеди, че никой не ги подслушва. — По пътя насам срещнах генерал Уилкинсън във Форт Масак в Охайо и разговарях ме за много неща… Сигурен съм, че те ще заинтригуват някой млад мъж, тръгнал да търси приключения.

И рязко прекъсна разговора. Впоследствие Брет узна, че Бур умееше да преценява качествата на хората.

Брет погледна Морган и каза:

— Убиец? Не, не вярвам, но какво знаем двамата за този мъж? Наистина е очарователен, но в него има нещо гнило. Помисли си само, та той едва не провали президентството на Джеферсън през 1800 година! Спомни си дуела с Александър Хамилтън — срещу него бе повдигнато обвинение за убийство! Бих казал, че характерът му не е особено приятен!

— Но това все още не означава, че има страшното намерение да убие президента на Съединените Щати! — повтори нетърпеливо Морган. — Какво толкова те привлича у Бур? Когато се срещнахме миналото лято, ти намекна, че си в града заради Бур — заради някаква история, която касаела Бур и нашия примерен главно командващ, генерал Джеймс Уилкинсън.

— Не смяташ ли, че връзката между Бур и Уилкинсън е много интересна?

Морган безпомощно размаха ръце.

— Не зная, Брет. Говори се, че испанците плащали на Уилкинсън, но това още не означава, че съществува таен заговор. Досега никому не се е удало да открие сериозни доказателства срещу двамата. Май всички са тръгнали да гонят вятъра.

Брет размисли малко.

— Известно ли ти е, че президентът Джеферсън е ангажирал дузина цивилни, които дискретно изпълнява, за него правителствени задачи? Че назначава джентълмени от добри семейства, които от време на време шпионират за него?

Морган се смръзна:

— Затова ли беше в Северна Африка?

Брет кимна.

— Не разкривам особена тайна, като ти го казвам. Да, затова бях в Дерня. Джеферсън искаше доклад за връщането ми от Индия в края на 1804 година и така ме направи свой агент.

— Има ли Джеферсън конкретни съмнения по отношение на Бур? — попита Морган.

— Мисля, че президентът просто не се доверява на малкия Бур. Когато миналото лято Джеферсън научи, че съм изоставил пътешествията и ще се установя тук, ме помоли да държа под око съмнителната дейност на Уилкинсън и Бур около Ню Орлиънс. Как можех да откажа?

Морган кимна и каза замислено:

— В момента нямам друга информация. Това писмо е първото от месеци насам, в което се говори за Бур.

— Приятелят ти Джейсън Севидж не намеква ли нещо?

— Аха! — отговори театрално Морган. — Ето откъде духал вятърът! Знаех си, че не си ме поканил току така!

Брет се усмихна.

— Това не беше единствената причина! Исках да чуя мнението ти за писмото на Итън и бях любопитен дали Севидж ти е писал нещо ново за Бур или Уилкинсън.

— От миналата есен насам нямам вести от Джейсън. Но мога да му пиша и да го помоля да те осведоми, ако има някаква информация.

— Ще ти бъда много благодарен — каза Брет без заобикалки. Доволно мълчание настана в помещението; двамата отпиваха от брендито, всеки зает е мислите си.

След известно време Брет въздъхна и каза:

— Дълго размислях и се опитвах да си представя какво би могло да накара някой мъж да предаде страната си. И от какво се нуждае един мъж с такива намерения, за да осъществи плана си. Трябва да е човек, който няма какво да губи. Би трябвало да има достатъчно чар и умение да убеждава, за да склони и други да го последват. Бур, изглежда, притежава всички тези предпоставки. Ала той се нуждае и от нещо повече — нуждае се от пари, хора и оръжия… от армия. — Брет се приведе напред с мрачно лице. — Срещал се е конфиденциално с добрия генерал Уилкинсън. Какво са разговаряли, засега можем само да гадаем. Но каквито и да са плановете на Бур, независимо дали става въпрос за нахлуване в Мексико или за създаване на контраправителство в провинциите западно от Алигенските планини — при всички случаи Бур ще има нужда о много хора и оръжия. — Брет спря за малко и добави: — Просто не ми излиза от главата, че Уилкинсън със склонността му към интриги вероятно е по-опасния от двамата. Като командващ армията на Съединените Щати, той има твърде много власт. С помощта на Уилкинсън, Бур може да предизвика война е Испания. А ако Бур наистина иска да окупира Ню Орлиънс, чрез Уилкинсън ще се сдобие с достатъчно хора и оръжия и ще завладее града, преди някой да разбере какво става.