Господи! — каза си ядосано Сабрина. — Как смее да ме гледа така презрително!
Франсиска отново насочи вниманието на Брет върху себе си, като каза:
— Сеньор, синът ми ще пристигне в Ню Орлиънс вероятно през следващия месец. Трябваше той да ни придружи по дългия път, но… — Тя хвърли отровен поглед към племенницата си. — Сабрина не пожела да изчака, докато Карлос се върне от Мексико Сити. Предполагам, че ще предложите гостоприемството си и на него, щом пристигне.
Брет вдигна чашата и отпи голяма глътка от превъзходното вино. Остави я, погледна Франсиска право в очите и каза:
— Не. Страхувам се, че няма да е възможно. Наблизо има доста хотели и страноприемници и съм сигурен, че синът ви ще има къде да отседне, докато пребивава в града.
Франсиска гневно изпухтя, но предпочете да премълчи, защото знаеше, че в споровете с омразния гринго тя винаги беше губещата страна. Изправи се, хвърли салфетката си на масата и заяви:
— Моля да ме извините. Вашата компания ми е неприятна.
Сабрина беше недоволна от преждевременното оттегляне на леля си, ала не искаше да издаде слабостта си и промълви:
— Къщата ти е достатъчно голяма, за да приюти още един гост. В края на краищата той е неин син и мой братовчед.
Брет отговори тихо:
— Разбери ме, моля те! Това е мой дом и аз не го искам тук.
Сабрина се изчерви от откровения отказ, но въпреки това полюбопитства:
— Защо не го искаш в дома си?
— Може би защото му нямам доверие.
Сабрина смръщи чело.
— Защо? Какво ти е направил, та го считаш недостоен за доверието си?
Дългите му пръсти играеха с кристалната чаша, по лицето му нямаше и следа от вълнение.
— Той ми наговори куп лъжи, които никога няма да му простя.
Лицето й се помрачи още повече. Не се замисляше колко пленително красива изглежда в светлината на свещите. Трепкането им превръщаше плитката й в огнена корона и караше снежнобелите гърди да блестят в злато.
— Какви лъжи? Сигурен ли си? Откакто го познавам, поне доколкото ми е известно, не е лъгал нито мен, нито друг човек. Лъжата е непочтена постъпка. А Карлос, общо взето, е човек на честта.
Въпреки всички добри намерения, Брет не можа да устои на притегателната й сила. Стройните рамене и гладката кожа привличаха магически погледа му. Заля го вълна от желание. Спомни си вкуса на устните й меката отзивчива уста. Скочи гневно, отправи се с го леми крачки към вратата и рязко заяви през рамо:
— Съмнявам се, че някой от вас двамата познава значението на думата чест. Ала сега не желая да говоря по този въпрос. Извини ме, моля те, имам да върша делова работа.
Сабрина се стресна и ужасно се засегна от внезапна та промяна в настроението му.
— Чакай! — извика тя, стана и се завтече подире му. Застана пред него и внезапно осъзна, че въобще не знае какво иска да каже. Знаеше само едно: тази вечер не биваше да свърши така незадоволително. В пристъп на свенливост тя сведе очи и промълви:
— Каква работа можеш да имаш толкова късно вечерта? Имах намерение да говоря е теб. — Хвърли му бегъл поглед и студеното му лице я накара да заекне: — За… за настойничеството.
Брет вирна брадичка.
— Няма какво да се обсъжда. Аз съм твой настойник, ти си моя подопечна. Така се разпореди баща ти и аз ще се придържам към волята му.
— Не ставай смешен! — изсъска ядно Сабрина. — Ти нямаш никакво желание да ми бъдеш настойник.
Погледът му се плъзна преценяващо по тялото й и младата жена се почувства, сякаш току-що я бяха разсъблекли.
— Ако ми дотегнат задълженията на настойник, все ще намеря други, по-приятни страни в тази спогодба…
Тя пребледня и попита остро:
— Какво искаш да кажеш?
Усмивката му стана цинична.
— О, я не се прави на толкова невинна!
Ръката й се стрелна към лицето му, без да е имала време да размисли. Шумът от плесницата прозвуча като пистолетен изстрел в голямото помещение. Времето сякаш спря. Двамата се втренчиха безмълвно един в друг. Никой не бе очаквал такава яростна реакция.
Брет се овладя пръв и блъсна вратата, която беше разтворил. Опря широките си плещи на рамката, за да й препречи пътя за бягство, и я изгледа с присвити очи.
— Мисля, че веднъж вече те предупредих да не прибързваш е плесниците.
Сабрина усети, че трябва да бъде много предпазлива, и тихо отговори:
— Не знам за какво говориш…
Той се усмихна, но зелените очи си оставаха студени.
— Ей сега ще разбереш!
Сграбчи грубо раменете й и рязко я притегли към себе си. Допирът до това добре познато мускулесто тяло я разтърси от глава до пети, а когато устните им се сляха, Сабрина забрави всичко наоколо си. Брет я целуваше брутално, стремеше се да й причини болка Притисна я с все сила до себе си и тя не бе в състояние да окаже съпротива или да избяга. Но Сабрина не искаше да се освободи. Всичко загуби значението си освен едно: усети как е копняла за близостта му и с тих стон обгърна с ръце врата му.