Когато след грозната раздяла със Сабрина замина за Начез, остана в имението на баща си само няколко дни, а после предприе едно безкрайно пътуване е надеждата да облекчи мъката си. През първите месеци всичко му беше безразлично. Искаше само да изличи спомена за горската нимфа е огненочервена коса и кехлибарено-златисти очи. Никоя оргия не беше достатъчна, никоя разюзданост — достатъчно низка. Наливаше се с бренди, дни наред беше пиян и сам си постилаше пътя към ада. Накрая дойде денят, в който осъзна колко безплодни са усилията му. Отвратен от себе си, напрегна желязната си воля и се завърна в реалния свят. Но тласкан от вечното си неспокойство, пое отново на път и обиколи света: джунглите на Южна Америка, тайнствената Африка и мистичната Индия. Презираше опасностите и се хвърляше във всяко попаднало му приключение.
Тези пътувания привлякоха вниманието на президента Джеферсън. След известно време първият човек на страната му предложи да посети Египет и да обиколи берберското крайбрежие.
Брет се усмихна на спомена. Колко умело го заплете в мрежите си президентът и как щедро му позволи да събира сведения за него…
Пътуванията бяха истинска наслада за неуморния му дух. Ала Брет много добре знаеше, че един ден ще се насити на приключенията. Трябваше да има дом. По онова време не мислеше за бъдещето, ала смайващото завещание на Алехандро взе решение вместо него. Като почтен настойник трябваше да предложи на повереницата си подобаващо жилище.
Къщата в Ню Орлиънс беше отдавна негова собственост, използваше я като склад за спомените, които събираше по цял свят, там отсядаше и докато обмисляше следващите си пътувания. Спасяването на плантацията „Фокс Леър“ в Луизиана му бе струвало много пари, но производството на захарна тръстика се възобнови и допринесе за умножаването на и без това значителното му състояние. Господарският дом в плантацията бе напълно разрушен, а тъй като не се задържаше много време там, бе построил неугледна, но все пак достатъчно обширна къща, в която живееше по време на прибирането на реколтата. Последните пет години почти не се задържаше там, но това щеше да се промени. Сега имаше за кого да се грижи…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
За своя собствена изненада, през нощта Сабрина спа дълбоко и непробудно и на следващата сутрин стана в учудващо добро настроение. След разкошна закуска в леглото и дълга отморяваща баня, тя постепенно стигна до убеждението, че снощната вечер може би все пак не е била чак толкова страшна. Брет я целуна и на нея й хареса. Какво доказваше това? Той беше забележително красив мъж, а тя просто една нормална млада жена. Естествено! Всичко беше просто, стига да го погледнеш от правилния ъгъл. Снощи беше преуморена от пътуването и възбудена и това беше причината за раздразнението й. Не биваше да унива от една толкова незначителна случка.
Доволна от себе си и от света, Сабрина излезе на балкона в яркосин копринен халат и разреса току-що измитата си коса, огряна от топлото пролетно слънце.
От срещуположния балкон Брет следеше с жаден поглед движенията й и в сърцето му се смесваха сладост и горчивина. Сабрина не знаеше, че я наблюдават, и се държеше напълно непринудено. Засмя се на подскачането на едно колибри и Брет също трябваше да се засмее, защото момичето насреща му изглеждаше весело и волно като птичката на дървото. Сабрина вдигна лицето си към слънцето и мъжът завидя на лъчите, които се плъзгаха по това гъвкаво, стройно тяло. Откъсна се с нежелание от тази гледка и й обърна гръб.
Оли, който тъкмо подреждаше дрехите, се ухили с обичайното си нахалство.
— Останаха ви очите, а? Пък е и богата… Щом я видят, аристократчетата ще протъркат праговете ни. Трябва само да изберете истинския и хайде, да я няма!
Брет му хвърли унищожителен поглед.
— Както виждам, дори бракът не те е научил да си държиш езика зад зъбите. Поне засега…
— На Лупе й е все едно какво говоря. Главното е да не забравя да й кажа, че я обичам. — Лицето му стана сериозно. — Лупе и аз искаме да ви благодарим за хубавото жилище, което сте разпоредили да ни се даде, и за парчето земя близо до „Фокс Леър“.
Горе-долу по същото време и Лупе описваше на Сабрина щастието си.
— О, сеньорита, сеньор Брет положително е най-щедрият господар! Толкова беше добър към моя Оли и мен! Имаме три стаи само за нас, все едно, че сме си в своя къща. И приписа на Оли сто десетини от най-хубавата земя до плантацията му. Представете си, мъжът ми е земевладелец! Имате такъв късмет, че ви е настойник — той е толкова добър човек!