Поведението на Брет си оставаше загадка.
Сабрина вече нищичко не разбираше. Беше напълно убедена, че той ще използва ситуацията, за да си отмъсти, но от онази първа вечер, когато я целуна, той се държеше като примерен настойник… Е, понякога в очите му се изписваше много особен израз, а начинът, по който я поглеждаше… После обаче ставаше толкова саркастичен и противен, че тя не можеше да повярва как е целувала е нежна отдаденост тази цинична уста, как едрото, кораво мъжко тяло се е съединявало е нейното.
Странно е, казваше си Сабрина, колко бързо двете с Франсиска се примирихме с новия си живот. Дойдоха с твърдото решение да се преборят с него до горчивия край, а ето че май навлезе във втората си половина, а те все още живееха под един покрив с Брет. Една от причините за този мир беше и фактът, че той рядко се задържаше у дома. От време на време закусваше е тях, няколко пъти вечеряха заедно. Ала общо взето, жените живееха така, сякаш той не съществуваше.
Сабрина изкриви лице. Това важеше може би за Франсиска, но тя постоянно усещаше присъствието му, дори когато не си беше в къщи. Тя го обичаше, беше му се отдала и не можеше да го заличи от съзнанието си.
Сабрина се раздвижи неспокойно на каменната пейка в градината, под сянката на магнолиевото дърво. Не искаше да мисли за Брет, не искаше да признае, че решението да се опълчи срещу настойничеството му все повече губеше значение за нея…
Впрочем, тя не беше забравила мъката и болката, които беше изтърпяла, нито бесния си гняв при отварянето на завещанието. Но тези дни й изглеждаха отдавна минали и толкова нереални, че тя все по-рядко се сещаше за унизителното си положение, както и за събитията отпреди шест години.
С въздишка призна, че вече дори не упреква Брет. Той не е виновен, че е неин настойник, а тя много добре знаеше на какво се е надявал Алехандро, като е съставял завещанието си. Не биваше да упреква и баща си: в края на краищата той нямаше представа за истинското лице на Брет и дори не подозираше, че е искал да се ожени за нея само заради богатството й.
И въпреки това… И въпреки това тя можа да погребе дълбоко в себе си по-голямата част от болката и разочарованието, ала любовта, която изпитваше към него, не можа да се изтрие така лесно като страшните спомени от онези дни. Близостта му все още упражняваше огромно въздействие върху нея. Как позволи да се стигне дотам? Как допускаше глупавото й сърце да продължава да копнее по един безчувствен и жесток мъж? Та тя не беше вече дете, а жена на двадесет и четири години, която познава света и мъжете! Нима беше от онези жени, които чезнат от любов по красиви, но безскрупулни мошеници? Трябваше да излезе от тази задънена улица, иначе бъдещето щеше да й донесе само болка и унижения. Имаше само едно решение — да напусне Ню Орлиънс и да се върне в Накодочес Близостта на този човек беше прекалено опасна!
Взе твърдото решение да говори още тази вечер с него и да му обясни, че повече не може да остане тук. Че домът й е в ранчото дел Торес и тя желае колкото се може по-скоро да се завърне там.
За съжаление не успя да осъществи плана си, защото Брет се прибра едва в полунощ. Помоли Оли да му съобщи, че иска да говори с него колкото се може по скоро и остана много изненадана, когато на другия ден прислужникът почука на вратата й в осем часа сутринта и весело съобщи:
— Шефът каза, че ако искате да го видите днес, трябва веднага да отидете при него. Иначе ще се наложи да чакате доста дълго.
Сабрина измърмори нещо не особено прилично под носа си. Поканата я заварваше неподготвена — току-що изчетканата коса се спущаше безредно по раменете и, роклята й беше съвсем обикновена. Изглеждаше съвсем млада и невинна, не като студената, самоуверена жена, за каквато възнамеряваше да се представи. Все пак се опита да подреди обърканите си мисли и последва Оли към крилото, в което се намираха покоите на Брет. Оли отвори вратата и тя пристъпи е треперещо сърце.
Намери се в обширен салон. Яркозелен килим покриваше пода, а удобните кафяви кожени кресла бяха разпръснати по всички ъгли. В единия край на помещението имаше масивна, богато резбована маса за сервиране в испански стил. На полираната повърхност бяха подредени кристални гарафи и различни кожени кутийки. Над масата висеше огромно огледало в позлатена рамка.
Широк портал разделяше салона от спалнята на Брет. Сабрина зърна за момент голям гардероб и тапицирано с кадифе кресло. Не искаше да прониква в тази опасна територия и се спря колебливо до двойната врата. Прокашля се нервно и извика: