— За какво уреждане говориш? — прошепна.
Брет вдигна глава и изразът на лицето му накара кръвта в жилите й да замръзне.
— Много е просто, моя жестока като тигрица и нежна като лилия поверенице. В продължение на шест месеца ще ми бъдеш любовница, а като изтекат, ще ти припиша всички права по проклетото ти богатство. Мисля, че това е подходяща цена за възхитителното ти тяло, прав ли съм?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Мина доста време, докато Сабрина осъзнае чудовищното предложение. Тя заекна объркано:
— Метреса? Ти искаш да ме направиш своя метреса?
Той отговори направо:
— Желая те. Веднъж ти предложих брак, но това очевидно не беше достатъчно. По-скоро само аз не бях достатъчен. Този път няма да бъда толкова глупав, въпреки че днес богатството ми е много по-значително, отколкото преди шест години. Защо да си купувам съпруга? Но метреса…
За Сабрина остана загадка как в този миг не се нахвърли е юмруци отгоре му. Може би инстинктивно усещаше, че той очаква точно това от нея, за да му даде повод да я прегърне. А щом я докоснеше, щом я целунеше… решението щеше да бъде взето.
Извърна се отчаяно, борейки се е копнежа да се озове в обятията му.
— Трябва ми време за размисъл.
— Както желаеш. Но не забравяй, че съм много нетърпелив мъж. Шест години чаках този миг и не възнамерявам да чакам прекалено дълго. И още нещо, съкровище — през последните седмици бях много мил с теб, но не си въобразявай, че ще запазя благоразположението си, ако ме отблъснеш. Повярвай ми, с радост ще поиграя ролята на злия настойник!
Сабрина избяга в стаята си и се хвърли на леглото По лицето й потекоха сълзи. Само да не бях толкова влюбена в него, хлипаше тя. Всичко щеше да бъде много по-просто.
Защо продължаваше да го обича, когато той унищожи всяко чувство в нея, освен омразата? За нещастие го обичаше все така силно, независимо колко унизително беше това признание. Само от любов се бе вкопчила в първата възможност да го види и бе дошла в Ню Орлиънс. Само любовта й попречи през последните седмици да потърси адвокат и да оспори завещанието на Алехандро.
А сега Брет се осмеляваше да й направи това чудовищно предложение! Всъщност нещата бяха прости и ясни: тя го обичаше и го желаеше, а той я искаше — за шест месеца. Ако приемеше предложението му, щеше да разполага с цели шест месеца, за да спечели любовта му — ала ако не успееше, щяха да й останат само спомени, които е течение на годините щяха да станат по грозни и горчиви, а болката и унижението щяха да и придружават през целия й живот.
Сабрина се обърна и изведнъж усети, че се задушава. Изтича навън, но само след няколко крачки видя Оли, застанал под стълбата. Момъкът я забеляза и смутено наведе очи. Подръпна ухото си и предпазливо обясни:
— И на мен не ми харесва, мис. Но шефът каза да не ви изпускам от очи. — Изкашля се и продължи: — Рече, че не ви е позволено да избягате.
— Разбирам — пошепна беззвучно Сабрина. — А ти добър ли си в шпионирането?
Оли се изчерви.
— Да, мис, добър съм. В гората не съм много опитен но няма да напуснете Ню Орлиънс, без да го узнае шефът — и аз. Ще ви кажа и още нещо, мис: шефът е изключително умел следотърсач. В гората можете да избягате на мен, но не и на него.
Сабрина кимна примирено и бавно се върна в стаята си, където започна да ходи безцелно напред-назад, опитвайки се да подреди обърканите си мисли.
Едно беше ясно: Брет я държеше в ръцете си и тя нямаше друг изход. Бягството не бе възможно, а всички козове се намираха в неговите ръце, защото тя го обичаше. Най-добрата сделка си оставаше неговото предложение. След шест месеца можеше да си върне свободата. Така й оставаше още време. Ала нямаше да го дари е радостта от незабавната си капитулация. И може би, може би щеше да намери друго разрешение през малкото време, което й оставаше…
Много се надяваше, че след разговора им тази сутрин Брет ще бъде по-различен, но сбърка. Той се държеше така, сякаш нищо не се бе случило. На вечеря беше както винаги — ироничен и безкрайно привлекателен.
На въпроса на Франсиска защо пътува толкова често, той отговори:
— Бях във „Фокс Леър“. Това е моята плантация, на няколко мили южно от тук. Трябваше да я подготвя за пристигането ни.
Пристигане?
— Да. Сигурно знаете, че е обичай през лятото хората да се оттеглят в плантациите. Градът е приятен само през зимата. Но преди заминаването ни трябва да се извършат още някои промени. — Усмивката му беше повече от чаровна. — За да могат моите уважавани гости да се чувстват добре.
Франсиска бе всичко друго, само не и възхитена.