— Идеята не ми е приятна. Нямаме намерение да напускаме Ню Орлиънс!
— Няма никакво значение какво мислите, сеньора — отговори спокойно Брет. — От първи юни Сабрина и аз ще живеем във „Фокс Леър“. Ако желаете да придружите племенницата си, направете го. Ако не — вероятно ще намерите друг подслон тук в града.
Франсиска едва успя да се овладее. Малко по-късно се извини и се оттегли. Сабрина също каза:
— И аз вече не съм гладна. Оставям те да се нахраниш на спокойствие.
— Седни, Сабрина — заповяда Брет. — Нямам намерение да ти досаждам, така че не бягай като подплашена сърна.
— Не съм подплашена! Само си помислих…
— Помисли си, че се налага да успокоиш леля си ли? Тази дама предпочита да ме убие.
Ъгълчетата на устните й трепнаха.
— Много й е тежко, Брет.
Той направи гримаса.
— Вероятно. Но ако се постарае да се държи с мен поне малко по-учтиво, ще бъда по-мил е нея.
Изведнъж Сабрина се почувства по-добре в компанията му и тихо попита:
— Наистина ли на първи юни заминаваме в плантацията?
Брет замислено завъртя в ръка празната чаша. Погледите им се срещнаха и той каза:
— Да. Мисля, че там ще ти хареса. Шато „Сен Андре“, където живее Морган, е съвсем наблизо. Ще имаш възможност да се запознаеш е любимата му Леони.
Сабрина кимна. Как стана така, че изведнъж можеха да разговарят нормално? Брет се усмихна и в нефритенозелените очи се появи топлина. Сърцето й преливаше от любов. Точно така разговаряше е нея в Накодочес и двамата се понасяха на вълните на щастието. Може би бъдещето все пак не беше безнадеждно.
Поговориха известно време за плантацията и Брет разказа какви изменения предвижда във „Фокс Леър“. Сабрина се усмихна на въодушевлението му. Ала твърде скоро изразът на лицето му се промени отново и той каза е обичайния си подигравателен тон:
— Мила моя, отегчих те достатъчно с историите на един беден плантатор.
Сабрина не можа да проумее внезапната промяна в настроението му. Все още запленена от чара му, тя направи широк жест с ръка и каза:
— Беден май не е точният израз!
Брет видимо се скова и Сабрина разбра, че отново се е оттеглил зад своята стена. Очите му бяха ледени, когато каза:
— Не, беден положително не! Никога не съм бил беден — трябваше да го разбереш, преди да ми хвърлиш в лицето предложението за женитба. — И рязко се изправи. — Извини ме, ако обичаш, сега трябва да те оставя.
Сабрина се загледа безмълвно след него. След известно време стана и отиде в стаята си.
Тази нощ не можа да заспи. Лежеше в тъмнината с отворени очи и си припомняше с подробности събитията от деня. Брет намекна, че преди шест години го е отблъснала, защото нямал състояние! Смръщи смаяно чело. Но това не можеше да бъде вярно! Ала защо беше тази постоянна подигравка в гласа му, когато говореше за пари, особено за нейните пари? И тази вечер беше намекнал, че тя нямало да развали годежа, ако знаела истинското положение на финансите му.
Тя седна. Та това беше просто смешно! Нима си е помислил, че тя гони парите му? В същност защо не? Лицето й пламна от срам. Нима тя не повярва, че се е сгодил за нея единствено заради зестрата й? Но аз поне имах основания, каза си убедено тя. В края на краищата и Карлос, и Констанца потвърдиха съмненията й. Естествено Брет никога не бе показал, че се интересува от парите й. Тя бе готова да забрави ревнивите приказки на Карлос, но ужасната изповед на Констанца в павилиона не можеше да бъде отмината просто така.
Сабрина отново се отпусна с въздишка на възглавницата. Нямаше смисъл да се измъчва с подобни разсъждения. Ала един въпрос не й даваше мира. Щом Брет наистина преследваше само парите й, както твърдяха Карлос и Констанца, защо тогава предполагаше, че тя се интересува само от богатството му? Не можа да намери отговор и накрая заспа неспокойно. Един сън и преследваше през цялата нощ. Тичаше към Брет с разтворени обятия и препълнено от любов сърце. Той я очакваше и в погледа му светеше нежност. Изведнъж между тях падна гъста мъгла и от нищото изникнаха Карлос и Констанца, хванаха я за китките и я задържаха. Сабрина се бореше да се откъсне от тях и да изтича при Брет, но те не я пускаха. Брет едва се забелязваше в талазите гъста мъгла, но тя усещаше ясно, че лицето му се променя и става пак сурово и презрително докато накрая се стопи в мрака.
Събуди се уморена и потисната. Сънят все още я преследваше. Не биваше да позволява Карлос и Констанца да се намесват в живота й. После решително прогони тежките мисли. Двамата не бяха променили положението — Брет никога не я беше обичал.
И Брет се събуди уморен и потиснат. Макар че слез вчерашния сблъсък със Сабрина би трябвало да бъде в отлично настроение. Най-после щеше да я има там където искаше, нали? Защо продължаваше да го гризе недоволство? Може би защото знаеше, че поведението му е дръзко и недостойно? Не! Не това беше причината. За всичко беше виновен Алехандро с неговото проклето завещание!