Франсиска излезе от кожата си.
— Откъде накъде си въобразяваш, че можеш да вземаш подобни решения! Аз съм ти леля и ми дължиш послушание. Казвам ти: синът ми ще живее тук! Как смееш да заставаш на страната на този гринго?
Карлос наблюдаваше внимателно Сабрина и се питаше какво ли става в главата й. По време на отсъствието му отношенията им очевидно бяха сериозно пострадали. Тя беше любезна, но издигаше дебела стена помежду им. Дали грингото отново не беше й завъртял главата?
Въпреки всичко, Карлос никога не бе загубил надежда да се ожени за Сабрина. Той искаше тази жена, а още повече богатството й, и по време на дългата езда от Мексико Сити насам беше решил да направи последния опит. Осъзнаваше, че Сабрина никога няма да се омъжи за него по любов, затова трябваше да използва сила. Оставаше една единствена възможност — та трябваше да забременее от него.
Разбира се, щеше да го намрази, но срамът щеше да я принуди да се омъжи за него. А щом веднъж заживееха в Мексико Сити, сигурно щеше да уреди да обяви за невалидно завещанието на Алехандро.
Обмисли всичко, предвиди дори мястото, където щеше да задържи Сабрина, докато забременее и проумее кой ще бъде господар отсега нататък. Не беше много зарадван, когато при пристигането си в Накодочес трябваше да установи, че за малко не е закъснял. Констанца го предупреждаваше да внимава…
Лицето му помръкна. Кой би помислил, че Констанца Моралес ще бъде в Мексико Сити и двамата ще се срещнат? Още по-малко, че някогашната му любовница е щастливо омъжена за един испански благородник! Висок, красив мъж, който фатално му напомняше за Брет Дейнджърмънд. И колко се бе променила! Доволна, закръглена матрона с две красиви момченца, измъчвана от угризения на съвестта, че на времето е разделила двама млади влюбени. Едва успя да я разубеди да не пише писмо на Сабрина и да й разкрие цялата истина. Заяви й, че Сабрина никога не е обичала грингото, а той много скоро щял да я вземе за жена.
Констанца го изгледа замислено, вероятно разсъждавайки дали да му повярва.
— Тогава не се задържай дълго тук! Твоята Сабрина може и да избяга…
Колко пророчески бяха думите на тази проклетница: Карлос преценяващо изгледа братовчедка си. Задачата му ставаше много по-трудна — очевидно мнението й за настойничеството се бе променило рязко след пристига нето й в Ню Орлиънс. Трябваше веднага да намери място, където да я отвлече. Все щеше да му хрумне нещо. Както винаги…
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ЛЮБОВНА КЛЕТВА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Карлос бързо осъзна, че няма да има никаква полза, ако остане в дома на Дейнджърмънд. Успокои майка си и се опита да развесели Сабрина. Увери ги, че никога не е имал намерение да живее тук, което също беше вярно. Щял да бъде наблизо, ако имали нужда от него, а инак считал, че е най-добре да си потърси квартира в града.
Сабрина беше видимо облекчена и сбогуването мина много по-сърдечно от посрещането. Сигурно не би се държала така, ако знаеше какви мисли се въртят в главата на Карлос. Той излезе бързо от дома на Брет и се запъти към най-близката страноприемница, където нае стая. Каква щастлива случайност, че Дейнджърмънд не е тук, повтаряше си, докато цяла вечер размишляваше как да осъществи плана си. Но ако искаше да се възползва от отсъствието му, трябваше да действа бързо.
До следващия следобед свърши най-важното. Намери малка къща на пет мили от града. Доста запусната, ала стабилно построена и много подходяща за неговата цел: нямаше съседи, бе заобиколена от мочурища и трудна за откриване. Ала дори Дейнджърмънд да успееше да открие Сабрина, щеше да бъде много късно. Карлос се усмихна самодоволно — не беше необходимо кой знае колко време, за да се изнасили една жена.
За съжаление останалата част от плана се оказа по-трудна за изпълнение. Сабрина го избягваше. Отказваше да излезе с него на езда, а всеки път, когато й предлагаше разходка сред природата, си намираше извинения.
Сабрина вече не се чувстваше добре в компанията на братовчед си. А и знаеше, че Брет ще побеснее ако се завърне и установи, че Карлос влиза и излиза от къщата му, когато пожелае. Освен това понякога видът му беше толкова странен. Кой знае защо, втренченият му поглед й припомняше насилието а павилиона…
Пристигането на Карлос в Ню Орлиънс я накара да забрави за момент позорното предложение на Брет, но след като минаха няколко дни, Сабрина проумя, че връщане назад няма. Щеше да се подчини на волята на Брет, с надеждата, че докато трае последната шестмесечна отсрочка, ще се случи някакво чудо и той ще се влюби в нея.