След като взе решение и окончателно призна пред себе си, че го обича и предпочита да му стане любовница, отколкото да го загуби, я обзе странно чувство на увереност. Един ден той щеше да отговори на чувствата й, шестте месеца щяха да станат години и той щеше да я направи своя жена. Вероятно само облекчението я направи непредпазлива. Прие покана за соаре, което уреждаха приятели на Франсиска в плантацията си, на няколко мили извън града. Леля й също щеше да присъства, така че у Сабрина не възникнаха никакви колебания, когато вечерта се качи в каретата заедно с Карлос Каретата беше на Брет и с тях пътуваха двама прислужници. Оли също беше там и Сабрина се почувства още по-сигурна.
Вечерта премина отлично. Младата жена беше царицата на бала и възхитените погледи на присъстващите я следваха на всяка крачка. Носеше прекрасна рокля от тъмнозелен сатен и прозрачна наметка от бял шифон. Косата й беше увита на нисък елегантен кок, покрит с фина сребърна мрежа. Стройната фигура и грациозната й осанка бяха несравними. Сърдечният смях и веселите кехлибарено-златисти очи допълваха общото впечатление. Затова не беше учудващо, че бе обсадена от горди млади креоли и испански благородници.
Карлос я предостави на другите — за последен път. Предпочете да се погрижи за осъществяването на своя план.
След няколко часа една възрастна съпружеска двойка се накани да си върви и Карлос уж между другото каза на майка си:
— Защо не се прибереш със семейство Корейас? Това би ми дало възможност да остана насаме със Сабрина.
Франсиска се усмихна с обич и отговори:
— Разбира се, синко. Надявам се да оползотвориш добре времето.
Карлос се усмихна.
— Положително. — Целуна майка си по челото. — И не се притеснявай, ако Сабрина не се върне няколко дни…
Франсиска понечи да възрази, после колебливо кимна.
— Не го одобрявам, но това е може би единствената възможност да принудим грингото да се откаже от опекунството.
— Точно така — кимна решително Карлос.
Той придружи майка си до каретата на Корейас и когато тя се изгуби зад завоя, се промъкна незабелязано до каретата на Дейнджърмънд и набързо я огледа. Повечето прислужници се веселяха в задния двор на плантацията и никой нямаше да го забележи. Наведе се и бързо разхлаби едното от задните колела.
На около три мили оттук пътят правеше остър завой. В близкия храсталак бяха скрити два коня. Колелото щеше да издържи дотам. А като се изтърколеше, той щеше да изпрати слугите за потърсят помощ… Усмихна се доволно и спокойно се запъти обратно към къщата.
Франсиска също се усмихваше, когато след половин час влезе в дома на Брет. Най-после мечтата й за женитбата между Карлос и Сабрина щеше да стане действителност. Всички обиди на грингото щяха да бъдат отмъстени с един удар, а завещанието на Алехандро щеше да бъде обявено за невалидно, в това беше твърдо убедена. Тя се огледа с гордостта на собственик в елегантното фоайе. Скоро всичко тук щеше да й принадлежи.
Усмивката замръзна на устните й, когато видя Брет Дейнджърмънд, облегнат на рамката на вратата към библиотеката.
— Какво правите тук? — изсъска ядосано тя. — Нали трябваше да се върнете едва във вторник!
Брет далеч не бе така спокоен, както изглеждаше, но гласът му прозвуча хладно и овладяно:
— Нима трябва да съобщя предварително, когато поискам да се върна в собствения си дом?
Франсиска се изчерви и отбягна погледа му.
— Бях само изненадана да ви видя. Кога пристигнахте?
— Около час, след като сте излезли. Отидохте на соаре, така ли?
— Да — отговори Франсиска, обмисляйки трескаво как да му попречи да препусне натам и да придружи Сабрина до в къщи. Трябваше да го задържи, докато синът й отведе момичето на сигурно място. Затова каза бързо: — Сигурно се учудвате, че… че Сабрина не е с мен.
— Учудване е меко казано — отговори Брет. — Къде е повереницата ми?
Тъмното му лице остана безизразно, но Франсиска въпреки това не се чувстваше добре в кожата си. Знаеше ли той, че Карлос е в града и ги е придружил на соарето? И как щеше да реагира, като узнае, че двамата ще се върнат сами?
Брет я наблюдаваше известно време, докато му омръзна и запита направо:
— Къде е тя? Синът ви ли ще я доведе?
Нямаше смисъл да го оспорва.
— Да. Аз се уморих, а те двамата се забавляваха толкова добре, че реших да ги оставя и да се върна в къщи със семейство Корейас.
Брет вече подозираше нещо подобно. И само обстоятелството, че Оли придружаваше каретата, го задържа да оседлае коня и да препусне към плантацията. Бе горчиво разочарован от Сабрина и изненадан от внезапния пламък на ревност, който лумна в жилите му.