— Както изглежда, не приемате достатъчно сериозно задълженията си на дуеня. Не е ли неприлично да оставите Сабрина сама късно през нощта и толкова далеч от къщи?
Франсиска го удостои с презрителен поглед.
— Вие смеете да ме порицавате! Забравяте се, гринго! Сабрина е моя племенница, Карлос — мой син и неин братовчед. Какво неприлично има в това?
Брет се поклони е подигравателна усмивка и каза:
— Благодаря за урока по етикеция.
Франсиска осъзна, че нямаше смисъл да предизвиква още повече гнева му, и високомерно поклати глава.
— Моля да ме извините, искам да си легна.
— Не се преуморявайте — отвърна Брет със съмнителна отзивчивост. — Аз обаче ще почакам повереницата си. — Очите му се присвиха. — И, сеньора, ако тя не се върне в скоро време в къщи… Ще си имате сериозни неприятности!
Франсиска се прибра колкото се може по-бързо и стаята си и побърза да заключи вратата. Останала без дъх, тя се опита да размисли и я обзе страх. Отключи, промъкна се предпазливо надолу по стълбите и излезе на улицата. Нима трябваше да остане тук и да се остави да бъде измъчвана и обиждана от някакъв си гринго! Ще потърси убежище при Корейас! Ха! Грингото щеше да опули очи, като изчезнат всички! Лицето й се разкриви в злобна усмивка, като си представи физиономията му. Само след няколко дни Сабрина и Карлос щяха да се завърнат като мъж и жена…
Брет не забеляза бягството на Франсиска, защото остана дълбоко замислен в библиотеката. Тази драма заплашваше да се превърне във фарс. Той, романтичният глупак, прекара последните десет дни като някой младоженец да гради гнездо за невестата си. Огледа цинично отрудените си ръце. Собственоръчно издигна дори павилион, за да има бъдещата му жена нещо, което да й напомня за в къщи!
Как можа да бъде толкова глупав! „Фокс Леър“ беше преобразен с много усилия и значителни средства: голите стени бяха облицовани с коприна, дървеният под беше покрит с дебели килими, цял керван каруци бяха докарали от Ню Орлиънс елегантни мебели, а работниците бяха създали и малък вътрешен двор, който напомняше за Накодочес. Павилионът беше неговият собствен принос. Беше се нагърбил съзнателно, с гордост и радост с тази тежка работа и очакваше с детинско нетърпение реакцията на Сабрина, надявайки се да облекчи първите й мигове в Луизиана. Езеро не можеше да й предложи, но от павилиона се разкриваше изглед към тихото течение на Мисисипи и той се надяваше реката да бъде приемлив заместител.
По време на престоя си в плантацията Брет размишляваше по цял ден, даде си сметка за собствените си чувства и това, което откри, никак не му хареса. Полудяваше от гняв, че я е принудил да му се отдаде — тази мисъл не му позволяваше да заспи. Желаеше я с цялото си същество, но тя трябваше да дойде при него по собствена воля, за да бъде всичко както преди, когато се бяха любили първия — и единствен — път. А мисълта, че след шест месеца щеше да я пусне да си отиде, беше направо непоносима! Не можеше да си представи живота без нея. Дълбоко в душата му зейваше болезнена празнота, за която положително нямаше лек…
Разкриви лице, сякаш го измъчваше болка. Докъде беше стигнал — той, съвършеният циник, той, горделивецът, който не се оставяше никоя жена да го води за носа! Наля си още една чаша бренди. Е, със Сабрина очевидно щеше да изпита на гърба си част от глупостите, които вършат мъжете заради жени.
Опита се да не мисли за това, че Сабрина ще се прибере е Карлос, само двамата в затворената карета, по дългия път обратно към Ню Орлиънс… Но напразно. Постоянно си я представяше в обятията му и това го караше да беснее от ревност. Макар че се стараеше да я потисне и да не мисли за онова, което можеше да се случи.
Ала колкото по-късно ставаше и колкото повече намаляваше питието в бутилката, толкова повече губеше контрол над чувствата си.
Сабрина не се разтревожи особено, когато Карлос й съобщи, че майка му си е заминала, но не беше и кой знае колко зарадвана. Стана й неприятно при мисълта, че ще пътува седем мили сама с него в затворената карета, но нямаше друг избор. Примирено прие помощта му и се качи в каретата е надеждата, че той ще остане кротък и почтителен.
По пътя реши да използва възможността и зададе въпроса, който вече цяла седмица не й даваше мира:
— Кога и защо си излъгал Брет?
Отначало Карлос се изненада, но после се сети какво имаше предвид братовчедка му и побесня от гняв. Ужасно му се искаше да я зашлеви през лицето и да я нарече уличница, както заслужаваше. Той само излъга грингото, твърдейки, че е любовник на Сабрина, а врагът му беше използвал единствената възможност да се убеди в противното…