За щастие Сабрина не можа да види лицето му. Иначе най-лошите й подозрения щяха моментално да се потвърдят. Ала инстинктивно почувства яростта му и съжали, че испанският нож, подарък от баща й, не беше с нея.
Най-сетне Карлос заговори и в гласа му прозвуча презрение:
— Защо не попиташ грингото? Той с радост ще ме очерни пред теб.
Сабрина прехапа устни и призна:
— Вече го направих, но той не ми даде отговор.
— Тогава продължавай да гадаеш!
Но тя не се отказа.
— Брет твърди, че си му сервирал непростими лъжи, когато бил на гости у нас. Вярно ли е?
Карлос се задъхваше от гняв. Вече му беше все едно. И без това Сабрина скоро щеше да опознае истинското му лице. Сграбчи я брутално за китката и изсъска в лицето й:
— Да! Излъгах грингото! Казах му, че си моя любовница. — С такава сила дръпна ръката й, че тя едва не се строполи на пода. — Но има и още нещо, сладка братовчедке! Има само една възможност Дейнджърмънд да е открил, че съм излъгал. Само една! Мръсница!
Сабрина беше извън себе си от гняв и цялата трепереше. Дори не усети бруталния натиск върху ръката си.
Той беше излъгал, беше насъскал Брет срещу нея, а сега имаше наглостта да я обвинява!
Надигна се и с всички сили го удари по лицето.
Бузите на Карлос пламнаха. Сабрина не беше някое крехко момиченце. Едва не се забрави, готов да я стисне за тънката шийка. Но се овладя, пое дълбоко въздух и се засмя.
— А аз през цялото време те мислех за непорочна девица! Търпях! Ухажвах те внимателно, за да спечеля отново доверието ти. А ти си била само зарязаната любовница на някакъв гринго…
Сабрина осъзна в какво опасно положение е попаднала, но не можа да се овладее.
— Пусни ме, Карлос! Пусни ме или ще ти издера очите!
Грубата мъжка уста се сведе безмилостно върху нейната. Сабрина се противеше е всички сили, но напразно. Карлос я притисна във възглавниците на каретата и изви безмилостно китката й. Пламнала от гняв и отвращение, тя оскуба със свободната си ръка косата му и с все сила дръпна главата му назад, за да го отдалечи от себе си.
Карлос извика от болка и се опита да хване ръката й, но Сабрина бе подготвена за това и светкавично го удари с юмрук по брадата. Главата му отхвръкна назад и той пусна китката й. Дишайки тежко, двамата седнаха един срещу друг. В същия миг каретата навлезе в завоя и колелото падна.
Превозното средство се олюля, подскочи и спря. Чуха се възбудени гласове и секунди по-късно вратата рязко се отвори.
Сабрина едва не изплака от облекчение, когато видя загриженото лице на Оли. Момъкът провря глава в каретата и извика:
— Всичко ли е наред, мис? Дявол да го вземе! Как не умрях, като изхвръкна колелото!
Сабрина с благодарност пое предложената й ръка и леко скочи от изкривената карета. В светлината на фенера Оли веднага забеляза, че лицето й беше побеляло като платно, и разтревожено попита:
— Наред ли е всичко? Защо сте толкова бледа?
— Нищо й няма! — намеси се Карлос, който ги следваше по петите. Разгледа повредата и надменно нареди: — Вие двамата се върнете в плантацията на Роблес и се погрижете да докарате друга карета.
Погледът на Оли не беше особено любезен.
— Няма да оставя мис Сабрина сама — заяви решително той и попита кочияша Джоел: — Мислиш ли, че ще можем да го оправим?
Това не бе предвидено в плана на Карлос и той изрева нетърпеливо:
— Не чухте ли заповедта? Марш към плантацията и докарайте друга кола!
Шум от приближаващи коне наруши тишината. Оли застана по средата на шосето, без да удостои с внимание побеснелия Карлос, и започна да размахва фенера на каретата. Миг по-късно се появи елегантна кола. Пътуващите в нея се връщаха от същото соаре, на което беше присъствала и Сабрина. Карлос не беше на себе си от яд и разочарование, ала изписа на лицето си невинно изражение и прие поканата да ги откарат в града.
Сабрина възторжено благодари на спътниците си. Щом се озоваха пред къщата на Брет, се обърна към Карлос, с когото не бе разменила нито дума по пътя, и проговори с леден глас:
— Тази вечер получи добър урок, братовчеде. — Отлично съзнаваше, че Оли я чува. — Няма да ти благодаря за стореното. Само те предупреждавам, че ако пак се опиташ…
Ала не можа да продължи, защото в този миг къщната врата се отвори със силен трясък. В рамката се появи Брет и видът му беше толкова застрашителен, че Карлос стреснато отстъпи крачка назад.
Свещите от фоайето осветяваха слабо улицата. На светлината им Брет изглеждаше невероятно висок и силен и Сабрина потръпна от уплаха. Лицето му оставаше в сянка, бялата риза бе отворена до колана и откриваше гъвкавите, мускулести гърди.