Пулсът й се ускори. Не бе сторила нищо, ок което трябваше да се срамува, но инстинктивно усещаше, че Брет не е достъпен за разумни обяснения. И имаше право. Нефритенозелените очи заискриха опасно, дълбокият глас прозвуча предизвикателно:
— Какво виждам? Малката ми повереница и нейният придружител най-после успяха да стигнат до дома!
Оли тихо свирна през зъби. Шефът се беше заредил порядъчно, а в такива случаи ставаше непредвидим и по-опасен от обикновено. Ала само човек, който го познаваше като Оли, можеше да забележи, че е пил прекалено много.
Карлос и Сабрина не подозираха какво ги очаква, ала по гърбовете им полазиха зелени тръпки. Нямаше съмнение, че Брет можеше всеки момент да избухне. Карлос счете, че е най-добре да отстъпи. Планът му се провали и в момента не можеше да постигне нищо повече. Имаше нужда от време, за да обмисли още веднъж положението и да потърси ново разрешение на въпроса. След ужасния спор гази вечер щеше да му бъде още по-трудно да улови Сабрина. Прокле за стотен път ненавременното пристигане на другата карета, но най-вече прокле самия себе си, защото бе дал свобода на езика си. Добре поне, че не спомена какво възнамеряваше да направи с нея, и все още имаше шанс да намери приемливо обяснение за държанието си. Ревност? Можеше ли да убеди Сабрина, че преди шест години е излъгал грингото в пристъп на ревност, за да я запази? Ала в момента най-важното беше да се измъкне невредим от тази опасна ситуация.
Затова промълви с изискана учтивост:
— Колко мило, че сте ни чакали. Щяхме да се приберем много по-рано в къщи, но загубихме едно колело и това ни задържа. — Той се насили да се усмихне. — За щастие каретата на Фурние беше непосредствено след нас и сеньорът ни предложи гостоприемството си.
Брет го изгледа убийствено, после бързо отмести очи към Оли. Прислужникът кимна и Карлос ядно се изчерви, че грингото така открито не му се доверяваше и оставяше един слуга да потвърди обяснението му. Как му се щеше да го удари през лицето, ала трябваше да изчезне оттук по възможност без много шум. Задоволи се с едно саркастично:
— Както виждате, казах истината.
— Този път — отговори тихо Брет. Посочи с пръст Сабрина и заповяда: — Влизай вътре! И ме почакай във фоайето. Ще си поговорим, след като се справя с братовчед ти.
Позата му беше толкова заплашителна, че Сабрина се подчини мълчаливо. Влезе в къщата и той затвори вратата след нея. Как ли щеше да се държи с Карлос? И, о Боже, как ли щеше да разговаря после с нея? Не бе извършила нищо лошо и бе готова да намрази Карлос, но Брет явно виждаше нещата в съвсем друга светлина. Разбира се, не можеше да знае какво изпитваше в момента към братовчед си…
Двамата мъже продължаваха да стоят един срещу друг. Карлос заговори пръв:
— Е, след като Сабрина се прибра жива и здрава в къщи, аз ще се сбогувам.
Брет кимна.
— Надявам се да сте се насладили особено на тази вечер, сеньор да Ла Вега, защото днес беше последната ви среща със Сабрина. — Нефритенозелените очи искряха. — Няма да ви отказвам да се виждате е майка си, но помнете едно: Сабрина е моя подопечна и аз няма да търпя мъже като вас, лъжци и самохвалковци, да й досаждат.
Брет нарочно говореше толкова грубо, надявайки се, че Карлос ще приеме предизвикателството и ще го нападне.
Но Карлос не реагира.
— Разбирам ви добре, гринго. Но не забравяйте, че познавам Сабрина от дете. Не можете насила да изтръгнете от сърцето й привързаността и лоялността към най-близкия й човек. Може би тогава излъгах за връзката си с нея. Но нима не разбирате, че през всичките тези години аз успях да си взема своето? И то беше Сабрина — гола и покорна в обятията ми! Може да сте събудили страстта й, но през изминалите години тя научи от мен толкова неща за физическата любов, колкото вие никога не бихте могли да й дадете. Нека е под ваша опека, но сърцето и тялото й принадлежат на мен!
Кръвта нахлу в главата на Брет и той се втурна надолу по стълбите е едничката мисъл да запуши веднъж завинаги тази отвратителна уста. Лъжи! Лъжи! — кънтеше в главата му. Ала другото, циничното му „аз“, не се изненада особено от думите на испанеца. Едно обаче беше сигурно: трябваше да накара този тип да млъкне.
Брет се нахвърли върху Карлос с такава сила, че Оли се сви от ужас, но не направи никакъв опит да се намеси. Пиян и сляп от гняв, шефът можеше да се справи с двама като този испанец.
Както винаги, Оли излезе прав. Двата железни юмрука на Брет улучиха безпогрешно и лицето на Карлос пострада доста тежко. Той също успя да нанесе един или два удара, но Брет изобщо не ги усети.