Впи уплашено пръсти в тъмната му коса, непознати дотогава чувства пронизаха тялото й, понечи да го спре, ала сигурно би умряла, ако го стореше. Засрамен вик се изтръгна от гърдите й, езикът, който нахлуваше постоянно в горещата сладост между бедрата й, я доведе до екстаз. Неописуемо чувство, за което не беше подготвена и от най-смелите си мечти. Тя се извиваше по тигровата кожа, ръцете й се впиваха безпомощно в косата и раменете му, тялото й трепереше. Неописуемо чувство, смесица от екстаз и болка, се съсредоточи внезапно в топлия търсещ език на Брет и Сабрина се надигна насреща му. Сякаш всички нерви на тялото й се бяха събрали там. Чу се да хълца, да моли за избавление и когато повярва, че няма да издържи повече, в утробата й сякаш избухна експлозия на наслада, а режещата и същевременно блажена болка накара тялото й да се разтърси в екстаз.
Никога не беше изпитвала подобно удоволствие, такова невероятно удовлетворение. Остана неподвижна няколко секунди, цялото й същество изпълнено със спомена за невероятното изживяване. Чувстваше се безтегловна и така изчерпана, че не можеше дори да задържи очите си отворени. Ала когато усети Брет да се плъзга нагоре по тялото й, пулсът й отново се ускори. Той се подпря на лакът, дълго я гледа, после с тих, доволен стон мушна коляното си между бедрата й. Очите му блестяха трескаво, гласът му пресекваше от желание:
— Този път ще го изживеем заедно. Този път ще гледам лицето ти…
Прокара пръсти между бедрата й и за свое учудване Сабрина усети как страстта отново се събуди. Тялото й веднага реагира на милувката му. Тя обгърна с две ръце раменете му, очите й потърсиха неговите с нежна отдаденост. Брет не можеше да се сдържа повече. Твърде дълго бе отлагал този миг, но сега не искаше да чака дори секунда. Със сладостна въздишка разтвори бедрата й и проникна в топлата, мека утроба. Беше толкова тясна, гладка и гореща, че дъхът му секна. Спря се от страх да не се излее веднага в нея. Тялото му се изви болезнено. Най-сетне успя да се овладее, ала дишането му остана неравно, очите му се притвориха, замайващи вълни на наслада го пробождаха при всяко нейно движение.
Колко прекрасно беше да лежи в прегръдките й! Искаше да продължи мига да безкрай, не искаше в този топъл, прекрасен рай, който бяха създали, да нахлуят реалността, недоверието и омразата. Ритъмът се ускори, тласъците ставаха все по-мощни. Тялото на Сабрина пареше като огън под неговото, ръцете й все по-силно се впиваха в широките му рамене.
Сабрина отговаряше на всеки тласък, тялото й се надигаше срещу неговото, дългите й крака обхванаха хълбоците му, завладяха го така, както той нея. За свое учудване, тя изпита повторно тръпнещата наслада, която възвестяваше кулминацията, и тялото й се изви, разтърсено от първата мощна вълна.
Брет усети реакцията й, отвори очи, погледна я и тихо настоя:
— Погледни ме, Сабрина! Погледни ме и позволи да видя насладата ти…
Безпомощна, тя се подчини на заповедта му и кехлибарено-златистите очи проблеснаха, замъглени от страст. Черната коса на мъжа бе нападала в безредие по челото, нефритенозелените очи блещукаха е тъмен огън и беше странно възбуждащо да се наблюдава лицето му, което отразяваше усилието да забави още малко освобождаването.
Сабрина не можеше повече да се сдържа. Огненият меч на насладата прониза утробата й, тя изстена и тялото й се надигна срещу неговото. Нищо не остана скрито за проницателните му очи. Зениците й се разшириха, когато реки от наслада заляха тялото й и лицето й се отпусна.
Този израз беше и неговият край. Брет спря за миг мощните тласъци и скри лице във врата й. Екстазът завладя мъжкото тяло. Той изстена, изля се с последен тласък в утробата й и падна върху й.
Дълго останаха да лежат прегърнати. Никой не искаше да наруши сладката магия. После още много часове не продумаха, телата им казваха думите, които никой не смееше да произнесе на глас, отново и отново търсеха и намираха невероятната радост, която доставя притежанието на любимия.
Малко преди разсъмване Брет се подпря на лакът, вгледа се в изтощеното й лице и тихо прокле годините, в които си беше отказвал удовлетворението, изпитано тази нощ. Никога вече! — каза си решително той. — Няма да я оставя да си отиде пак. Тя е моя!
Сабрина се протегна, усети пронизващия му поглед, отвори бързо очи и в продължение на кратък, омайващ миг отново улови онзи израз по лицето му. Но Брет бързо го прикри, толкова бързо, та тя помисли, че е сънувала. Изведнъж я обзе свян. Внезапно осъзна, че лежи гола върху измачканата тигрова кожа. Засрами се от нещата, които той беше правил е нея и тя с него… и пленително се изчерви.