Брет видя руменината, заляла страните й, и се усмихна.
— Ти се изчервяваш, скъпа? Къде остана тигровата лилия, която сподели леглото ми? Дивата тигрица, която непрекъснато ме молеше да я обладавам?
Сабрина се изчерви още повече, очите й светнаха разсърдено и тя напразно задърпа кожата, за да покрие голотата си. Брет се засмя и нежно целуна гневно извитите устни.
— Спокойно, не искам да те ядосвам. — Лицето му се промени и той смръщи чело. — Ще се погрижа да се събудиш в собственото си легло. Иначе какво ще си помисли прислугата?
Объркана и несигурна, тя проследи с очи как той стана и нахлузи панталона си. После Брет вдигна от пода разкъсаната й рокля и бельото и небрежно й ги подхвърли. И преди тя да успее да реагира, я вдигна в силните си ръце заедно с кожата и я изнесе от спалнята.
Сабрина съжали, че така рязко я върнаха в действителността. Зарита с крака и изсъска:
— Къде ме водиш?
— Там, където трябваше да бъдеш през цялата нощ отговори сериозно Брет и блъсна двукрилата врата към коридора. — В собственото ти легло.
Сабрина се почувства засегната от думите му. Нима той съжаляваше за случилото се през нощта? Нима само бе сънувала израза по лицето му, който бе събудил толкова сладки надежди в сърцето й? Брет отвори вратата към покоите й, тръгна право към спалнята и я положи на леглото. После рязко издърпа тигровата кожа изпод нея и дрехите й се разпиляха. Усмихна се, като забеляза напразните опити на Сабрина да прикрие с тях голотата си.
Разгневена и объркана, с опасно святкащи кехлибарени очи, тя седна, притисна остатъците от разкъсаната рокля до гърдите си и изфуча:
— Какво си въобразяваш! — Не беше предполагала какво ще донесе утрото, дори не бе мислила за настъпването му, но това беше върхът! Той се отнасяше с нея като е брашнян чувал!
Брет опря ръце на кръста си и усмивката му стана още по-широка.
— Нямах друг избор, мадам. Иначе трябваше да те любя още веднъж.
— О! — промълви тихо Сабрина, едновременно засрамена и зарадвана. Не можа да го погледне, сведе още по-ниско очи и попита: — След тази нощ… След всичко, което стана… — Спря, набра смелост и продължи: — Вчера ми заяви, че уговорките вече не важат. Какво ще стане сега?
Усмивката му изчезна, лицето му стана твърдо и сериозно.
— Ще се оженим.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Сърцето на Сабрина лудо заблъска в гърдите й и тя го изгледа смаяно.
— Да се оженим? — изтръгна се шепнешком от устните й.
Нефритенозелените очи се присвиха.
— Да. Ще се оженим.
И в най-смелите си мечти не беше се надявала на това. Търсеше, копнееше, ала никога не можеше да си го представи. Все пак, Брет дори сега не споменаваше за любов?
Сабрина затвори за миг очи. Милостиви Боже, как да постъпи? Опита се да спечели време, за да проумее мотивите му и прошепна:
— Защо?
Развеселена усмивка грейна по лицето му. Той се приближи до леглото и нежно я погали по бузата.
— И още питаш — след нощ като тази?
Не беше точно това, което й се искаше да чуе, но въпреки това беше доволна. Той я желаеше и не го криеше, а тази страст можеше да се превърне в мощно оръжие. Той ще ме обикне, закле се яростно тя. Един ден ще ме обича точно толкова, колкото сега желае тялото ми. Но дотогава…
Ироничният глас на Брет прекъсна мислите й.
— Не съм и очаквал, че ще ми се хвърлиш на врата от радост, но не предполагах, че представата да се омъжиш за мен ще те уплаши. — Той повдигна брадичката й и я погледна в очите. — Преди шест години беше готова да се омъжиш за мен. Защо сега се колебаеш?
— Забрави ли, че развалих годежа? — прошепна смутено тя.
Лицето му помрачня, пръстите му се впиха в нежната плът.
— Нищо не съм забравил — изсъска внезапно той. — Отлично помня, че не можа да решиш моето богатство ли е по-голямо или онова на Карлос. Помня и как ме отблъсна, като помисли, че съм разорен.
Очите на Сабрина се разшириха, ала Брет не обърна внимание на изненадата й и продължи:
— Сега това няма никакво значение. Важното е, че баща ти те повери на мен, и най-добрият начин да се отърва от това досадно задължение е да те направя своя жена. Алехандро е имал предвид точно това и… — Гласът му стана твърд. — Така ще бъде.
Сабрина понечи да каже нещо, но Брет не й остави да проговори.
— Какво избираш: женитба или да живееш като моя метреса?
Сабрина загуби ума и дума. Дали да го зашлеви с все сила през лицето или да му изреве „Да!“, преди да се е разколебал? Трябваше й време, за да премисли станалото. През последните двадесет и четири часа се случиха прекалено много неща. Но Брет очевидно не искаше да чака. Кехлибарено-златистите очи на жената засвяткаха от гняв.