Брет го забеляза и подигравателно вдигна вежди.
— Е? Ще получа ли отговор или се готвиш да ми направиш сцена?
Сабрина се задушаваше от гняв. Сви ръце в юмруци и изкрещя:
— Ще си получиш отговора, арогантен звяр такъв! Но те предупреждавам — ще имаш ужасна съпруга! Ще съжаляваш, че така ме притисна до стената, кълна ти се!
Камък му падна от сърцето, ала се помъчи да прикрие облекчението си и се засмя.
— Заплахи ли, скъпа? След като е толкова любов прие предложението ми! Нали все пак го ирис? — Лекомисленият тон му струваше големи усилия, но ме биваше да показва колко държи на нея.
В яда си Сабрина забрави, че е гола, скочи от леглото и се изпъчи пред него.
— Проклятие! Да, отговорът е да!
Погледите им се срещнаха и гневът й в миг се изпари, защото отново зърна онзи израз в нефритенозелените очи, който я изпълни с необуздана радост от предстоящата женитба. Но само за миг. После погледът му жадно се плъзна по тялото й.
— Добре — прошепна той, прегърна я и я целуна. Телата им се притиснаха страстно едно до друго, тя усети растящата му възбуда и потрепери. Но Брет не направи опит да продължи. Закле се в себе си, че ще я люби отново една когато станат мъж и жена. Откъсна колебливо устни и я отдалечи от себе си.
— Прекалено си съблазнителна, сладката ми, наистина прекалено! — Завъртя се на токове и тръгна да излезе. На вратата спря за миг и каза през рамо: — Днес ще говоря със свещеника. В неделя ще оповестят от амвона и до три седмици ще се венчеем.
Сабрина така и не успя да отговори. Вторачи се като в транс в скъсаната си рокля. Наистина ли бяха изминали само дванадесет часа, откакто си беше тръгнала от соарето у семейство Роблес? Само дванадесет часа, а се бе случило толкова много!
Мина като замаяна през стаята, вдигна парчетата от роклята и ги натъпка в най-задния ъгъл на гардероба. Лупе сигурно щеше да ги намери и да задава неудобни въпроси, но в момента всичко й беше безразлично. Трябваше да мисли за много по-важни неща. Върна се обратно, пъхна се в леглото и се сгуши под тигровата кожа, която Брет бе забравил. Тя й напомняше тялото му — гъвкаво и топло, грубо и нежно. След три седмици щеше да се омъжи за него. И тогава непременно ще я обикне! Сърцето й се разтуптя при мисълта за израза в очите му, когато я целуна преди няколко минута. Беше ли любов това? И миналата нощ, малко преди да легне до нея, в очите му не се ли появи същият този израз, който я накара да затаи дъх? Може би Брет я обичаше? Милостиви Боже, каква замайваща мисъл! Ала скоро се сети за Карлос и забрави мечтите си.
Карлос. Той беше излъгал Брет и си го бе признал. Сабрина не можеше да си представи, че човек, когото обичаше и комуто се доверяваше, се бе опитал съзнателно да разруши щастието й. А може би не бе излъгал само Брет, а и нея? Може би злоупотребяваше е нея, използвайки безсрамно доверието и привързаността й? Той ли беше внушил на Брет, че тя се интересува само от богатството му? А не беше ли вероятно самият той да иска от нея същото? Обезпокоителна мисъл, която при нормални условия можеше да пренебрегне, но не и днес. Припомни си нападението му в павилиона, което не можеше да извини и досега, както и поведението му в каретата.
Карлос й беше внушил, че Брет се интересува само от парите й. Карлос го беше разпознал като „Девил“ Дейнджърмънд. Все още й бе трудно да повярва, че ги беше насъскал така жестоко един срещу друг, но в това вече нямаше съмнение. Но може би Карлос вярваше в това и искаше само да я предпази? Тя въздъхна. Всичко бе така объркано. Ужасно я беше яд на Карлос. Но въпреки че Брет не гонеше зестри, както бе успяла да се убеди, това все още не обясняваше поведението му спрямо Констанца Моралес.
Сабрина, сама открита и честна, не можеше да си представи, че Констанца и Карлос подло са я заблудили. Тогава повярва, че Констанца е бременна, повярва, когато назова Брет като баща на детето. Но Карлос беше този, който й разказа, че Констанца е била любовница на Брет…
Тя уморено разтърка чело. Толкова ли съм оглупяла от любов, та приемам за чиста монета всяка дума, която го оневинява? Боже мой, колко съм объркана! Сигурна съм само в едно: вече никога няма да имам доверие на Карлос. Обичам Брет Дейнджърмънд и ще се омъжа за него само след три седмици. Сега просто нямам сили да мисля повече…
След това заспа дълбоко и здраво и се събуди едва следобед. Полежа още известно време, докато сетивата й уловиха шумове и миризми. В края на леглото бе поставена табла със закуска. Ако се съди по аромата на кафето, беше току-що донесена. Вдигна очи към вратата на будоара и забеляза, че ваната е приготвена и Лупе я пълни с гореща вода.