— Отворете, отворете на злочестия френски крал!
Не бива да се забравя, че месир Данте някога прокле рода Валоа заради първия граф Шарл, който опустоши Сиена и Флоренция. Всички врагове на divino poeta16 свършваха много зле.
А след Креси чумата, донесена от генуезците. И от тях човек никога не трябва да очаква нещо добро! Корабите им бяха пренесли от Изтока ужасната болест, която най-напред заля Прованс, връхлетя върху Авиньон, този град, цял прогнил от разврат и пороци. Достатъчно бе да се чуят думите на месир Петрарка17 за този нов Вавилон и щеше да се разбере, че зловонното му безчестие и извадените на показ грехове го предопределяха за злощастно възмездие.
Тосканецът никога не е доволен от нищо и от никого, освен от себе си. Не може ли да злослови, не би могъл да живее и в това отношение Джанино бе истински тосканец. Във Витербо Гуидарели и той все още критикуваха и порицаваха всичко живо.
И най-напред какво търсеше папата в Авиньон, вместо да бъде в Рим, мястото, обозначено от свети Петър? И защо все избираха за папа французи като този Пиер Роже, бивш араски епископ, който наследи Бенедикт XII и сега управляваше под името Климент VI? Защо самият той — на, свой ред назначаваше само френски кардинали и отказваше да се върне в Италия? Бог ги бе наказал всичките. Само за няколко месеца седем хиляди къщи в Авиньон се затвориха, обезлюдени от чумата. Събираха труповете с каруци. После бедствието се придвижи на север през изтощената от войната страна. Чумата влезе в Париж, където покосяваше по хиляда души на ден. Възрастни или деца, тя не щадеше никого. Съпругата на нормандския херцог, дъщеря на краля на Бохемия, умря от нея. Кралица Жана Наварска, дъщеря на Маргьорит Бургундска, също стана нейна жертва. Самата зла френска кралица Жана Куцата, сестра на Маргьорит, почина. Французите, които я ненавиждаха, казваха, че смъртта й е само справедливо наказание.
Но защо Джована Балиони, първата съпруга на Джанино, Джована с хубавите бадемови очи и снежнобяла шия, също бе грабната от чумата? Нима бе справедливо? Справедливо ли беше епидемията да опустоши Сиена? Наистина бог не прави разлика и премного често кара праведните да плащат за греховете на грешниците.
Блажени тези, които се изплъзнаха от чумата! Блажен месир Джовани Бокачо, синът на един приятел на Толомеите, с майка французойка като Джанино и който остана невредим като гост на богат благородник в една хубава вила край Флоренция! Докато траела епидемията, за да разсее бегълците във вила Палмиери, та да забравят, че смъртта броди край вратите, Бокачо бе написал прекрасните си забавни разкази, които цяла Италия повтаря сега. Неустрашимостта пред смъртта, проявена от гостите на граф Палмиери и самия месир Бокачо, не струва ли повече от глупавата смелост на френските рицари? Нотариусът Гуидарели бе напълно съгласен с Джанино.
Ето че крал Филип се бе оженил отново едва трийсет дни след смъртта на злата кралица. И по този въпрос Джанино намираше какво да порицае, не точно самото преженване, защото и той бе сторил същото, но неприличното бързане на френския крал да сключи втори брак. Трийсет дни! И кого бе избрал Филип VI? Тук именно историята ставаше пикантна. Той бе отнел на първородния си син принцесата, за която е трябвало да се ожени, братовчедката му Бланш, дъщеря на наварския крал, с прякор Мъдрата хубавица.
Замаян от появяването в двора на осемнадесетгодишната девойка, Филип поискал от сина си, Жан Нормандски, да му я отстъпи. И Жан се оставил да го оженят за графиня дьо Булон, двайсет и четири годишна вдовица, която той не харесвал особено, истината е, че той не харесвал никоя дама, защото, изглежда, френският престолонаследник имал повече слабост към оръженосците.
В обятията на Мъдрата хубавица петдесет и шест годишният крал си възвърнал младежкия плам. Мъдра хубавица! Подходящо име! Джанино и Гуидарели се тресат от смях върху конете си. Мъдра хубавица! Месир Бокачо би могъл да направи чудесен разказ от тази история! За три месеца хубавицата уморила любителя на турнири и откарали в Сен-Дьони този надменен глупак, който царувал четвърт век, колкото да доведе цветущото си кралство до разорение.
17
През целия си престой в Авиньон Петрарка пише злостни памфлети срещу този град. В писмата си той дава, макар и преувеличена, все пак вярна картина за разврата и покварата в Авиньон по време на папите.