След всеки въпрос Риенци изчакваше отговора, слушаше внимателно, поклащаше брадичка, разпитваше още.
Значи, Джанино се е родил в един парижки манастир. Майка му Мари дьо Кресе го отгледала до деветгодишна възраст в Ил дьо Франс, близо до градчето Нофл льо Вийо. Какво знаеше за пребиваването на майка му във френския двор? Сиенецът си спомняше разказите на баща си по този повод: малко след като родила Джанино, Мари дьо Кресе била извикана в двора като кърмачка на новородения син на кралица Клеманс Унгарска. Но тя останала малко време там, тъй като детето на кралицата умряло след няколко дни, отровено според мълвата.
И Джанино се усмихна. Бе млечен брат на френски крал. Той почти не мислеше за този факт, който внезапно му се стори невероятен и едва ли не смешен, когато се опита да се види отстрани, вече почти четиридесетгодишен, с мирното си съществуване на сиенски буржоа.
Но защо Риенци му задаваше всичките тези въпроси? Защо трибунът със светли очи, незаконен син на предпоследния германски император, го наблюдаваше така съсредоточено?
— Наистина сте вие — каза най-сетне Кола де Риенци, — наистина сте вие…
Джанино не проумяваше какво има пред вид. Още повече се изненада, когато внушителният трибун коленичи и се поклони толкова ниско, че да целуне десния му крак.
— Вие сте крал на Франция — заяви Риенци, — и така трябва да се отнасят към вас всички занапред.
Джанино изпита лек шемет.
Когато домът, в който спокойно вечеряш, се разпуква внезапно, защото почвата под него пропада, когато корабът, на който спиш, се разбива посред нощ в някоя скала, също не разбираш в първия миг какво става.
Джанино Балиони се намираше в една стая на Кампидолио; господарят на Рим коленичеше пред него и го уверяваше, че е крал на Франция.
— Преди девет години, през месец юни благородницата Мари дьо Кресе починала…
— Майка ми е починала? — възкликна Джанино.
— Да, величайши господарю… или по-скоро жената, която сте смятали ваша майка. И два дни преди да умре, тя се е изповядала…
Джанино за пръв път чуваше някой да го нарича „Величайши господарю“ и зина от удивление, още по-стъписан, отколкото от целуването на крака му.
И така, когато почувствувала, че наближава смъртният й час, Мари дьо Кресе извикала край леглото си един монах августинец от съседния манастир, брат Журден Испански, и се изповядала пред него.
Мисълта на Джанино се връщаше към първите му спомени… Той си представяше стаята в Кресе и майка си, руса и красива… Тя е умряла преди девет години, а той нямаше представа. А ето че сега се оказва, че не била негова майка.
Брат Журден по искане на умиращата записал изповедта й, която разкривала изключително важна държавна тайна и не по-малко изключително престъпление.
— Ще ви покажа изповедта, както и писмото на брат Журден. И двата документа са у мен — заяви Кола де Риенци.
Трибунът говори цели четири часа. Не можеше да бъде по-кратък, за да уведоми Джанино за събития, станали преди четиридесет години и съставляващи част от историята на Френското кралство: смъртта на Маргьорит Бургундска, повторната женитба на Луи Х за Клеманс Унгарска.
— Баща ми е участвувал в посолството, отишло да вземе кралицата от Неапол. Много пъти ми е разказвал. Бил от свитата на някой си граф дьо Бувил…
— Граф дьо Бувил ли казвате? Всичко се потвърждава!
Това е същият Бувил, който бил назначен за пазител на утробата на кралица Клеманс, вашата майка, най-благородни господарю, и който отишъл да доведе дамата дьо Кресе от манастира, за да ви кърми. Тя е разказала точно това.
Докато трибунът говореше, неговият посетител имаше чувството, че губи разсъдъка си. Всичко се беше обърнало с главата надолу. Сенките ставаха светли, денят ставаше черен. Джанино често принуждаваше Риенци да се връща назад, както повтаряме от началото някое по-сложно изчисление. Той научаваше наведнъж, че баща му не е негов баща, че майка му не е негова майка и, че истинският му баща, един френски крал, убил първата си съпруга, на свой ред умира убит. Самият той не беше вече млечен брат на умрял още в люлката френски крал, а самият този крал, мигом възкръснал.
— Винаги са ви наричали Жан, нали? Кралицата, вашата майка, ви дала това име, защото била положила обет. Жан или Джовани, на галено Джанино… Вие сте Жан I Посмъртни.
Посмъртни! Злокобно име, дума, която извиква представа за гробище и чуят ли я тосканците непременно правят рога с лявата си ръка.