Внезапно граф Робер д’Артоа, графиня Мао, тези имена от славните спомени на баща му… не, не на баща му, така де, на другия, на Гучо Балиони… изплуваха в разказа на трибуна като изпълнители на страшни роли. Графиня Мао, която отровила бащата на Джанино, да, бащата, крал Луи!… намислила да погуби също и новороденото.
— Само че граф дьо Бувил, много благоразумен, сменил детето на кралицата с детето на дойката, което впрочем също се казвало Жан. Именно то било убито и погребано в Сен Дьони…
Дълбокият душевен смут на Джанино се засили, защото той не можеше така бързо да отвикне, че е Джанино Балиони, детето на сиенския търговец, и сякаш му съобщаваха, че е престанал да диша на пет дни и целият му живот по-късно, всичките му мисли, действия, дори тялото му са били илюзия. Той почувства че изчезва, че се изпълва с мрак, че се превръща в собствения си призрак. Къде беше истинският! Под една плоча в Сен Дьони или пък тук, в Кампидолио?
— Понякога тя ме наричаше: „Мой малък принце“ — прошепна той.
— Кой ви наричаше така?
— Майка ми… искам да кажа дамата дьо Кресе… когато оставахме сами. Мислех, че това е просто гальовна дума, майките във Франция обичат да наричат децата си с разни имена.
И целуваше ръцете ми, и плачеше… О! Колко много неща си спомням!… И пенсията, която изпращаше граф дьо Бувил, поради която в дните, когато я получавахме, вуйчовците ми, брадатият и другият, бяха по-мили с мен.
Какво ли беше станало с всички тези хора? Повечето бяха измрели и то отдавна: Мао, Бувил, Робер д’Артоа… Братята Кресе бяха посветени в рицарство в деня на битката при Креси и крал Филип VI бе съчинил една игрословица по повод сходството в имената.
— Сигурно вече са доста стари…
Но в такъв случай, щом Мари дьо Кресе не е искала да види вече Гучо Балиони, това не е било от ненавист, както той твърдеше горчиво, но за да остане вярна на клетвата, която насила са й били изтръгнали, поверявайки й малкия спасен крал.
А може би и от страх, да не би да накажат било нея, било мъжа й, обясни му Кола де Риенци. Защото те са били женени тайно, но действително от един монах. Тя и това казала в изповедта си. А един ден Гучо ви е отвлякъл, когато сте били на девет години.
— Спомням си много добре заминаването ни… и тя… моята… дамата дьо Кресе никога ли не се е омъжила повторно?
— Никога, защото вече е била сключила брак.
— И той също.
Джанино се замисли за миг, като се опитваше да си представи мъртвата от Кресе и умрелия в Кампания като свои приемни родители.
После внезапно той попита:
— Бихте ли ми дали едно огледало?
— Естествено — отвърна трибунът леко изненадан.
Той плесна с ръце и даде нареждане на влезлия прислужник.
— Видях кралица Клеманс веднъж… точно когато ме отведоха от Кресе и прекарах няколко дни в Париж при вуйчо Спинело. Баща ми, приемният, както казвате… ме заведе при нея да й поднесем почитанията си. Тя ми даде захаросани бадеми. Значи, тя е била моя майка?
Очите му се насълзиха. Той пъхна ръка под яката на дрехата си, извади малка кутийка за мощи, закачена на копринен шнур.
— Тази реликва от свети Йоан ми е от нея…
Той отчаяно се мъчеше да си припомни точно чертите на лицето на кралицата, доколкото се бяха врязали в детската му памет. Спомняше си само, че пред него се бе появила една дивно красива жена, цялата в бяло, както се обличат кралиците-вдовици, която бе сложила разсеяно розовата си ръка на челото му… „А аз не знаех, че стоя пред майка си. И тя също до последния си ден е смятала, че синът й е умрял…“
Ах, наистина тази графиня Мао е била рядка престъпница, щом не само е убила едно невинно новородено, но е разстроила и обрекла на нещастие толкова човешки съществования!
Сега впечатлението за нереалност на собствената му личност бе изчезнало, изместено от също така тревожното усещане за раздвоение. Беше сякаш той, но и един друг, синът на сиенския банкер и синът на френския крал.
Ами жена му Франческа? Той внезапно се сети за нея. За кого се бе омъжила? Ами собствените му деца? Значи, те са потомци на Юг Капет, на Свети Луи, на Филип Хубави?
— Папа Йоан XXII, изглежда, бе надушил нещо — поде Кола де Риенци. — Казаха ми, че някои кардинали от обкръжението му си предавали от ухо на ухо съмненията му относно смъртта на сина на Луи Х. Обикновено предположение, както мислеха всички, какви ли слухове не се носят, предположение, което изглеждаше при това неоснователно преди тази изповед в предсмъртния час на приемната ви майка, вашата дойка, която накарала монаха августинец да ви издири и да ви каже истината. Целия си живот с мълчанието си тя се бе покорявала на заповедите на хората, но в мига, когато е трябвало да се появи пред бога, тъй като онези, които й наложили това мълчание били умрели, без да я освободят от клетвата й, тя решила да разкрие тайната.