И брат Журден Испански, верен на обещанието си, почнал да търси Джанино, но войната и чумата му попречили да отиде по-далеч от Париж. Толомеите нямали вече кантора там. Брат Журден не се чувствувал вече на възраст, когато може да предприеме дълги пътешествия.
Затова той предал изповедта и разказа на Мари дьо Кресе на друг монах от същия орден, брат Антоан, много свят мъж, който няколко пъти дойде на поклонение в Рим и ме бе посещавал преди това. Именно този брат Антоан се разболял преди два месеца в Порто Венере и ме осведоми за всичко, което ви казах, като ми препрати изповедта и собствения си разказ за случилото се. Ще ви призная, че за миг се поколебах дали да повярвам на тази история. Но когато размислих, тя ми се стори премного необикновена и фантастична, за да бъде измислена. Човешкото въображение не може да отиде толкова далеч. Често ни изненадва именно истината. Накарах да сверят датите, събрах най-различни сведения и пратих да ви повикат, най-напред първите пратеници, които, понеже не са носели писмо от мен, не са успели да ви убедят да дойдете, а най-после ви изпратих писмото, благодарение на което, величайши господарю, сега сте при мен. Ако желаете да предявите правата си над френската корона, аз съм готов да ви помогна.
Донесоха едно сребърно огледало. Джанино се приближи до големите свещници и се загледа продължително. Никога не бе харесвал лицето си. Меката закръгленост, правият, но лишен от характерност нос, сините очи под много светли вежди, нима това бе лицето на един френски крал?
Джанино се опитваше да прогони призрака в дъното на огледалото, да възстанови самоличността си…
Трибунът сложи ръка на рамото му.
— И моето раждане — произнесе той сериозно — бе дълго обкръжено от много странна тайна. Израснах в една кръчма на този град. Поднасях вино на носачите. Много късно узнах чий син съм.
Красивата му императорска маска, върху която единствено дясната ноздра потрепваше, леко се разкриви.
III. „НИЕ, КОЛА ДЕ РИЕНЦИ…“
След като излезе от Кампидолио в часа, когато първите утринни зари поръбваха с бакъреночервен фестон развалините на Палатинския хълм, Джанино не се прибра да прекара остатъка на нощта на Кампо дей Фиори. Почетна охрана, предоставена му от трибуна, го заведе на другия бряг на Тибър в замъка Сант Анджело, където бяха приготвили за него специални покои.
На другия ден, търсейки божията помощ, за да усмири бурния си душевен смут, той прекара няколко часа в една съседна църква. После се прибра в замъка Сант Анджело. Пожелал бе да види приятеля си Гуидарели, но го помолиха да не разговаря с никого, преди да се види повторно с трибуна. И той зачака сам чак до вечерта да дойдат да го вземат. Изглежда, че Кола де Риенци се занимаваше с неговата работа само нощем.
И така Джанино отиде в Кампидолио, където трибунът го огради с още по-големи почести, отколкото предната вечер, и пак се затвори с него.
Кола де Риенци имаше свой боен план, който му изложи: незабавно щеше да прати писма до папата, германския император и всички християнски владетели с молба да изпратят посланици при него за едно изключително важно съобщение, без обаче с нищо да намекне за естеството на това съобщение. После ще свика всички посланици на тържествена аудиенция, ще им покаже Джанино, облечен в кралски одежди със всички съответни кралски атрибути и ще им го представи като истинския крал на Франция… Ако най-благородният сеньор даде своето съгласие, естествено.
Джанино бе крал на Франция от предната вечер, а сиенски банкер от двадесет години. Той се питаше какъв интерес може да има Риенци, за да взема така присърце неговата кауза, при това с такова нетърпение и трескавост едва ли не, от които цялото едро тяло на властника се тресеше. Защо, след като подир смъртта на Луи Х се бяха изредили четирима крале на френския трон, той искаше да започне това оспорване на правата на сегашния крал? Дали просто, както той твърдеше, само за да разобличи една чудовищна неправда и да възстанови законното право на един ощетен принц? Трибунът много скоро разкри съкровената си мисъл.
— Истинският френски крал би могъл да върне папата в Рим. Тези лъжекрале имат лъжепапи.
Риенци беше далновиден. Ако не причината за войната между Франция и Англия, която започваше да се превръща във война на едната половина от Запада срещу другата, то поне юридическото й основание беше един наследствен и династически спор. Като посочи внезапно законния и истински претендент на френския трон, претенциите на другите двама отпадаха от само себе си. И тогава европейските владетели или най-малкото миролюбивите владетели щяха да се съберат в Рим, да свалят от престола крал Жан II и да върнат короната на Жан I. А Жан I щеше да върне светия отец във Вечния град. Край на домогванията на френския двор за императорските владения в Италия, край на войните между гвелфи и гибелини. Възвърнала единството си, Италия можеше да си извоюва някогашното величие. И най-сетне папата и френският крал можеха даже, стига само да пожелаят, да направят човека, изградил това величие и този мир, Кола де Риенци, син на император, император и то император не по немски, а по античен образец! Майката на Кола беше от Тра стевере, където сенките на Август, Тит, Траян все още бродят дори в кръчмите и будят мечти…