На другия ден, четвърти октомври, по време на третата им среща, този път денем, Риенци връчи на Джанино, когото наричаше вече Джовани ди Франча, всички документи на необикновеното му досие: изповедта на неистинската му майка, разказа на брат Журден, писмото на брат Антоан. Най-сетне той повика един свой секретар и му продиктува следния текст, за да удостовери автентичността им:
— Ние, Кола де Риенци, рицар по милостта на апостолическия престол, виден сенатор на Свещения град, съдия, военачалник и трибун на римския народ, прегледахме документите, предадени ни от брат Антоан, и ги сметнахме за автентични, особено защото от всичко, което научихме и чухме, се убедихме, че наистина по божия воля Френското кралство е било в продължение на дълги години жертва на войната и на всякакви бедствия, които бог е допуснал, струва ни се, като изкупление за вероломството, извършено спрямо този човек, поради което той дълго е живял в неизвестност и беднота…
Трибунът изглеждаше по-нервен, отколкото предишната вечер. Той прекъсваше диктуването си всеки път, щом доловеше необичаен шум или, напротив, когато дълго време не се чуваше нищо. Големите му очи често се обръщаха към отворените прозорци. Човек би казал, че дебнеше града.
— …Джанино се яви при нас по наша покана в четвъртък, втори октомври. Преди да споделим с него това, което възнамерявахме да му кажем, ние го разпитахме кой е, какво е общественото му положение, как се казва, как се е казвал баща му и всичко, което се отнася до него. От отговорите му заключихме, че думите му съвпадат със съдържанието на писмата на брат Антоан. Тогава му разказахме почтително всичко, което бяхме узнали. Но тъй като знаем, че в Рим се готви бунт срещу нас…
Джанино трепна:
„Как? Кола де Риенци, така могъщ, че говори за изпращане на посланици при папата и всички владетели, се опасява…“ Той вдигна поглед към трибуна който сведе бавно клепачи над светлите си очи в знак на потвърждение. Дясната му ноздра трепереше.
— Кардиналите Колона — каза мрачно.
После продължи да диктува:
— …Тъй като се опасяваме да не би да загинем, преди да сме му оказали подкрепа и да сме му осигурили начин да си възвърне кралството, ние наредихме да препишат всички тези писма и му ги предадохме лично в събота, на четвърти октомври 1354 година, като ги подпечатахме с нашия печат — голяма звезда, обкръжена с осем малки звезди с кръгче в средата, както и с герба на Светата църква и на римския народ, за да гарантираме за истинността им и за да станат достояние на всички християни. Дано нашият преблагочестив и премил господ Исус Христос да ни даде достатъчно дълъг живот, за да видим възтържествуването на този свят на една толкова справедлива кауза. Амин, амин!
Щом продиктува текста. Риенци се доближи до прозореца и като прегърна през рамо едва ли не бащински Жан I, му показа сто стъпки под тях хаотичните развалини на античния форум, срутените триумфални арки и храмове. Залязващото слънце обагряше в златисторозово тази приказна кариера, от която вандали и папи си бяха доставяли мрамор, кажи-речи, десет века и още не я бяха изчерпили. От храма на Юпитер се виждаше къщата на весталките и лавровото дръвче, поникнало в храма на Венера.
— Ето там — каза трибунът, като посочи мястото на някогашния римски сенат, — точно там е бил убит Цезар. Искате ли да ми направите една много голяма услуга, благородни сеньоре? Никой не ви познава още, никой не знае кой сте и можете да се движите необезпокояван от никого като обикновен сиенски буржоа. Желая да ви помогна, доколкото ми стига властта, но за тази цел трябва да остана жив. Зная, че срещу мен се кове заговор. Зная, че враговете ми искат да сложат край на дните ми. Зная, че куриерите, които изпращам извън Рим, са под наблюдение. Заминете за Монтефиасконе, явете се от мое име при кардинал Алборнес и му кажете да ми изпрати възможно най-бързо войски.