Выбрать главу

Авиньон ставаше за главата на църквата също така несигурен както и Рим, въпреки двамата Колона. Трябваше да се преговаря, да се преговаря неотложно, да се наложи мир на изтощените воюващи страни, английският крал да се откаже от френската корона, па макар да запази в правото си на завоевател половината Франция, а френският крал да царува над другата половина, за да се възстанови поне привидно известен ред. За какво му бе на папата някакъв си възбуден поклонник, който предявява исканията си за френския престол, като размахва невероятните показания на неизвестни монаси и писмо от унгарския крал, което самият този крал отрича?

Тогава Джанино започна да се скита, търсейки пари, опитвайки се да заинтересува с историята си сътрапезниците си в странноприемниците, коите имаха някой час за губене, докато изпият канчетата с вино, приписвайки влияние на съвсем незначителни личности, свързвайки се с интриганти, неудачници, водачи на английски банди, проникнали чак дотам, които плячкосваха Прованс. Говореше се, че е луд и истината е, че бе на път да полудее.

През януари 1361 година първенците в Екс го задържаха, защото сееше смут в града им. Отърваха се от него, като го предадоха на съдията в Марсилия, който го хвърли в затвора. Джанино избяга след осем месеца, но пак го уловиха и понеже високо тръбеше, че бил роднина на неаполитанските владетсли, понеже енергично уверяваше, че бил син на Клеманс Унгарска, съдията го препрати в Неапол.

Тъкмо в този момент там се водеха преговори за женитбата на кралица Жана, наследница на Роберто Астролога и най малкия син на Жан II Добрия. Едва завърнал се от веселото си пленничество след мира, сключен от престолонаследника в Бретини, френският крал побърза да отиде в Авиньон, където наскоро бе починал Инокентий VI. И Жан II предложи на новоизбрания глава на църквата своя великолепен проект — прословутия кръстоносен поход, който нито баща му, Филип дьо Валоа, нито дядо му Шарл бяха успели да осъществят.

В Неапол Жан Посмъртни, Жан Неизвестния, бе затворен в замъка Яйцето. През малкото прозорче на килията си можеше да види новия замък Маскио Анджоино, от който майка му бе тръгнала толкова щастлива преди четиридесет и шест години, за да стане френска кралица.

В този затвор той умря същата година, като сподели чрез най-необикновени заобиколни пътища съдбата на Прокълнатите крале.

Дали когато от кладата Жак дьо Моле бе произнесъл проклятието си, той бе знаел благодарение на гадателските умения, приписвани на тамплиерите, бъдещето, отредено на потомството на Филип Хубави? Или димът, който го задушаваше, бе разкрил пред ума му пророческо видение?

Народите носят бремето на проклятията по-дълго от владетелите, които са си ги навлекли. Нито един от мъжките потомци на Железния крал не се изплъзна от трагичната си участ, нито един не оцеля, освен Едуард Английски, който не успя да стане крал на Франция.

Ала народът не беше на края на страданията си. Трябваше да изпита на гърба си един мъдър крал, един безумен крал, един слаб крал и седемдесет години бедствия, преди отраженията на друга клада, запалена, за да се принесе в жертва една дъщеря на Франция, да отнесат във водите на Сена проклятието на великия магистър.

Париж, 1954–1960 година

Есандиерас, 1965–1966 година