Бог не е длъжен да се намесва пряко, за да накаже клетвопрестъпника и небето може да остане нямо. Престъпните души заравят в себе си достатъчно семе за собственото си злочестие.
Втора част
САТАНИНСКИ ЗАНИМАНИЯ
I. СВИДЕТЕЛИТЕ
Една току-що вързала круша, не по-голяма от палец, висеше извън живия плет от овощни дръвчета.
Трима души бяха седнали на каменната пейка — старият граф дьо Бувил, когото разпитваха, в средата, а от двете му страни рицарят Вилбрем, кралски комисар, и нотариусът Пиер Тесон, който записваше показанията.
Нотариусът Тесон носеше шапчица на духовник върху огромното си издуто теме, изпод която падаха кичури права коса. Острият му нос, прекалено дългата му извита напред брадичка напомняха в профил първата четвъртинка на луната.
— Монсеньор — каза той с дълбоко уважение, — мога ли сега да ви прочета вашите показания?
— Четете, месир, четете — отвърна Бувил.
И ръката му несигурно посегна към малкия зелен плод, за да провери твърдостта му. „Градинарят е трябвало да привърже клончето“ — му мина през ум.
Нотариусът се наведе към дъсчицата за писане, опряна на коленете му, и зачете:
— Седемнадесети ден от месец юни 1329 г. ние, Пиер дьо Вилбрем, рицар…
Крал Филип VI бе пуснал в ход анкетата. Само два дни след скандала в Амиен и произнесените в катедралата клетви той бе назначил комисия, която да проучи случая, и не бе изминала и седмица от завръщането на двора в Париж, а анкетьорите бяха започнали работата си.
— …и ние, Пиер Тесон, кралски нотариус, дойдохме да изслушаме…
— Метр Тесон — обади се Бувил, — да не би вие да сте същият Тесон, който някога служеше на монсеньор Робер д’Артоа?
— Да, аз съм, монсеньор…
— А сега сте станал кралски нотариус? Много добре, много добре, моите поздравления…
Бувил се понадигна и скръсти ръце върху дебелия си корем. Беше облечен в стара кадифена роба, прекалено дълга и демодирана, каквито се носеха по времето на Филип Хубави; с нея работеше в градината си.
Той въртеше палци, три пъти на една страна, три пъти на друга. Денят беше ясен, топъл, но в утринта все още се чувствуваше нощната прохлада…
… дойдохме да изслушаме високопоставения и могъщ граф Юг дьо Бувил и разговаряхме с него в овощната градина на двореца му, разположен недалеч от Пре-о-Клер…
— Колко се промени околността, откакто баща ми построи това жилище! — обади се повторно Бувил. — Тогава от абатството Сен-Жермен-де-Пре до Сент-Андре-дез-Ар имаше само три частни двореца — Нелският на брега на реката, Наварският малко по-навътре и полското жилище на графовете д’Артоа, а наоколо имаше само ливади и ниви… А виждате колко застроено е всичко днес!… Всички новобогаташи пожелаха да се заселят насам. Селските пътища се превърнаха в улици. Някога през оградната стена виждах само треви, а сега със слабото зрение, което ми е останало, забелязвам само покриви. Ами шумът! Колко шумен е този квартал! Сякаш сме в сърцето на Сите. Ако имах още малко години пред себе си, бих продал тази къща и бих си построил дом другаде. Но може ли и въпрос да става…
И ръката му пак посегна колебливо към малката зелена круша над него. Да дочака узряването на един плод — само на толкова кратка отсрочка можеше да се надява и това беше най-дългосрочният проект, който си разрешаваше. От много месеци вече зрението му отслабваше все повече. Светът, живите същества, дърветата му се показваха като през водна стена. Бил си деен, влиятелен, пътувал си, заседавал си в кралски съвети, участвувал си във важни събития. И свършваш в градината си със забавена мисъл и замътен поглед, самичък и почти забравен освен когато по-младите трябва да се позоват на спомените ти…
Метр Пиер Тесон и рицарят дьо Вилбрем се спогледаха отегчени. Ах! Много мъчен свидетел беше старият граф дьо Бувил, който постоянно се отклоняваше с най-банални забележки. Само че той беше голям благородник и много стар, за да си позволят да проявят нетърпение. Нотариусът поде четенето:
— …който лично ни заяви следните неща, които сме записали, а именно: когато бил шамбелан на нашия сир Филип Хубави, преди той да стане крал, знаел за брачния договор, сключен между покойния монсеньор Филип д’Артоа и госпожа Бланш Бретанска, държал в ръцете си споменатия договор, в който било изрично писано, че графството Артоа по право ще бъде наследено от споменатия Филип д’Артоа, а след него на мъжките му наследници, родени от споменатия брак…