— Отлично! Разкажете всичко това на кралските комисари, които ще поискат да свидетелствувате по моето дело — му каза Робер. — Мнението на доблестен мъж като вас е от голямо значение. Вие ще осветлите краля и ще си спечелите неговата, както и моята признателност. Получавали ли сте някога пенсия за услугите, оказани от баща ви и вас на кралството?
— Никога.
Каква несправедливост! След като толкова много интриганти, най-обикновени буржоа, парвенюта са си издействували през последните години да фигурират в списъците за дарения от двора, как са могли да забравят човек с такива добродетели като месир дьо Машо? Съзнателно недоглеждане, не ще и съмнение, внушено от графиня Мао, която открай време е била съюзница на Ангеран дьо Марини!
Робер д’Артоа щял лично да бди за изправянето на подобна неправда.
Така че когато рицарят дьо Вилбрем, и този път придружен от нотариуса Тесон, отиде при бившия щитоносец, той се престараваше в отговорите си, както анкетьорът — във въпросите.
Разпитът се състоя в една съседна градина, защото според тогавашния обичай в правосъдието показанията трябваше да се дават на открито място, навън.
Пиер дьо Машо разказваше така, сякаш екзекуцията бе станала предната вечер.
— Та, значи — поде Вилбрем, — вие сте били, месир, пред каруцата, когато свалили месир Ангеран близо до бесилото?
— Аз се качих в самата каруца и по заповед на крал Луи Х попитах осъдения, за кои свои прегрешения пред кралството се обвинява, преди да се яви пред бога.
В същност Тома дьо Марфонтен бе натоварен на времето с това задължение, но Тома дьо Марфонтен бе отдавна мъртъв…
— А Марини продължи да се представя за невинен и да отрича всички обвинения, отправени му на процеса, но все пак призна… това са собствените му думи, от които личи измамничеството му… че „за справедливи каузи извършил несправедливи постъпки“. Тогава аз го попитах кои са тези постъпки и той ми изреди не една, както например, че уволнил баща ми, месир дьо Монтаржи, и че измъкнал от кралските регистри брачния договор на покойния граф д’Артоа, за да облагодетелствува госпожа Мао и дъщерите й, снахи на краля.
— Ах, значи, той го е измъкнал? Сам си признал! — извика Вилбрем. — Това е много важно. Запишете го Тесон, запишете.
Нотариусът нямаше нужда да бъде подканван и стържеше усърдно хартията с перото. Какъв услужлив свидетел се оказа месир дьо Машо!
— А знаете ли, месир — попита Тесон, вземайки на свой ред думата, — дали е бил възнаграден за това престъпление?
Машо леко се поколеба, сбръчвайки сивите си вежди.
— Естествено, че е бил — отговори той. — Защото аз го попитах още дали е вярно, че е получил, както се разправяше, четиридесет хиляди ливри от госпожа Мао, за да издействува от краля да се произнесе в нейна полза. И Ангеран наведе глава в знак-на съгласие и голям срам, като промълви: „Месир дьо Машо, молете се на бога за мен!“ И това беше все едно признание.
При тези думи Пиер дьо Машо скръсти победоносно и презрително ръце.
— Сега всичко е съвсем ясно — каза Вилбрем със задоволство.
Нотариусът записваше последните думи на свидетеля.
— Изслушахте ли много свидетели вече? — попита бившият щитоносец.
— Четиринадесет, месир, а ни остава да чуем още два пъти по толкова — отвърна Вилбрем. — Но ние сме осем анкетьори и двама нотариуси, та си разпределяме работата.
II. ИЩЕЦЪТ ВОДИ АНКЕТАТА
Работният кабинет на монсеньор д’Артоа беше украсен с четири големи благочестиви фрески, доста посредствени, предимно в охра и синьо, изобразяващи четирима светци, „които вдъхват доверие“ — по думите на домакина. Вдясно св. Георги, поразяващ дракона, отсреща св. Мавриций, покровител на рицарите, облечен в броня и лазурна надризница; върху стената в дъното св. Петър изваждаше от морето неизчерпаемите си мрежи с риба; св. Магдалена, покровителка на грешниците, облечена само със златните си коси, заемаше четвъртата стена. Монсеньор Робер се заглеждаше главно натам.
Гредите на тавана бяха боядисани също в охра, жълто и синьо, като тук-там бяха изрисувани гербовете на Артоа, Бомон и Валоа. Маси, покрити с брокат, сандъци, върху които бяха поставени скъпи оръжия и тежки свещници от позлатено желязо, съставяха покъщнината на стаята. Робер стана от големия си стол и върна на нотариуса записаните от него показания, които бе прегледал набързо.
— Много добре, чудесни показания — заяви той, — особено думите на месир дьо Машо изглеждат съвсем непринудени и умело допълват показанията на граф дьо Бувил. Вие наистина сте много ловък в съдопроизводството, метр Тесон, и не съжалявам, че ви издигнах на поста, който заемате. Под физиономията ви на светец се крие повече хитрост, отколкото в кухата глава на повечето магистрати в съда. Трябва да се признае, че бог е снабдил мозъка ви с доста широко място!