— Ще гледам да го пуснат. Нека си спи спокойно. Ами Симон Дурие, изслушахте ли и него?
— Не още, монсеньор, но се свързах с него. Той е готов да заяви пред анкетьорите, че е присъствувал оня ден през 1302 г., когато граф Робер II, дядо ви, продиктувал малко преди да умре писмото, с което потвърждавал правото ви върху наследството на Артоа.
— А, много добре, много добре!
— Обещах и на него, че ще го вземете на служба в дома ви и ще му отпуснете пенсия.
— Защо е бил изгонен?
Нотариусът направи жест на човек, пъхащ пари в джоба си.
— Няма нищо! — възкликна Робер. — Вече е стар и е имал време да се покае! Ще му давам сто ливри годишно с квартира и завивки.
— Манесие дьо Ланоа ще потвърди, че измъкнатите документи са били изгорени от госпожа Мао… Както знаете, къщата му щеше да бъде продадена за дългове към ломбардите. Той ви е благодарен, че сте запазили покрива над главата му.
— Аз съм добросърдечен. Не всички знаят това. Но не ми казвате нищо за Жувини, бившия лакей на Ангеран.
Нотариусът наведе виновно нос.
— Не можах да постигна нищо. Отказва. Твърди, че не знаел, не си спомнял вече.
— Как? — възмути се Робер. — Та аз ходих сам в Лувъра, където получава заплата, без да прави нищо, и говорих с него. А той се инати и не си спомня. Я опитайте да го подложите на разпит. Видът на клещите ще му помогне може би да каже истината.
— Монсеньор — отвърна тъжно нотариусът, — подлагаме на изтезания обвиняемите, но не и свидетелите.
— Кажете му в такъв случай, че ако не си напрегне паметта, ще загуби заплатата си. Аз съм добросърдечен, но все пак трябва малко да ми се помогне, за да бъда такъв.
Той взе един бронзов свещник, тежащ най-малко петнадесет ливри и го заподмята от една ръка в друга, без да спре разходката си из стаята.
Нотариусът си помисли за божията несправедливост, която дарява с такава голяма мускулна сила хора, използващи я само за забавление, а с толкова малка горките нотариуси, обречени да носят тежките си кожени чанти.
— Не се ли страхувате, монсеньор, че ако вие отнемете заплатата на Жувини, той може да я получи от ръката на графиня Мао?
Робер се спря на място.
— Мао ли? — извика той. — Ами че тя е вече безсилна. Тя се спотайва, тя се страхува. Видели ли сте я в двора напоследък? Не мърда, трепери, знае, че е загубена.
— От вашите уста в божите уши, монсеньор! Разбира се ние ще спечелим, но все пак няма да мине без няколко малки спънки…
Тесон се колебаеше дали да се доизкаже, не само защото се трахуваше от думите си, но и защото много му бе натежала чантата. Трябваше да остане още пет или десет минути прав. — Уведомиха ме — поде той, — че следят нашите анкетьори в Артоа и свидетелите ни са посещавани не само от нас. Освен това напоследък сноват пратеници между двореца на госпожа Мао и Дижон. Забелязвали са, че в дома й влизат куриери с ливреята на Бургундската династия…
Мао се опитваше да затегне връзките си с херцог Йод, нямаше никакво съмнение. А бургундската партия се ползваше в двора с подкрепата на кралицата.
— Да, но на моя страна е кралят — възрази Робер. — Тази мръсница ще загуби, Тесон, уверявам ви!
— Би трябвало все пак да представите документите, монсеньор, защото без тях… На устни показания могат винаги да се противопоставят други устни показания… Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Той имаше и лични съображения, за да настоява. С внушаване на доста голям брой показания, тоест с изтръгването им чрез подкуп или заплаха, един нотариус може да забогатее, но рискува също да попадне в Шатле или дори върху изтезателното колело… Тесон съвсем не копнееше да заеме мястото на бившия байи на Бетюн.
— Тия ваши документи идват. Идват! Пристигат, казвам ви! Да не мислите, че е толкова лесно да ги получа?… Добре че се сетих, Тесон — каза внезапно Робер, като посочи с показалец черната му чанта — отбелязал сте в показанието на граф дьо Бувил, че брачният договор бил подпечатан от дванадесетте перове. Защо сте писали това?
— Защото свидетелят го каза, монсеньор.
— Аха, така… Това е много важно — каза замислено Робер.
— Но защо, монсеньор?
— Защо ли? Ами защото очаквам другото копие на договора, от регистрите на Артоа, което трябва да ми предадат… при това много скъпо… Ако имената на дванадесетте перове не фигурират на него, документът няма да бъде валиден. Кои ли са били перове тогава? За херцозите и графовете е лесно, но кои ли са били църковните перове? Виждате ли колко трябва да се внимава за всичко?
Нотариусът погледна Робер със смесица от безпокойство и възхищение.