— Да ви кажа ли, монсеньор, ако не бяхте такъв голям благородник, щяхте да бъдете възможно най-добрият нотариус в кралството. Без да ви обиждам, монсеньор, без да ви обиждам!
Робер позвъни, за да придружат до изхода посетителя му.
Щом нотариусът си отиде, Робер излезе през вратичката, скрита между краката на Магдалена — декоративно приспособление, което страшно го забавляваше, и изтича в спалнята на жена си. Като изгони придворните дами, той й каза:
— Жана, миличка, скъпа моя графиньо, съобщете на Дивион да преустанови писането на брачния договор: в него трябва да фигурират имената на дванадесетте перове през 82 година. Знаете ли ги? Чудесно! Нито пък аз! Как можем да ги узнаем, без да предизвикаме подозрение? Ах, колко изгубено време, колко изгубено време!
Графиня дьо Бомон гледаше мъжа си с прекрасните си бистри сини очи. Бегла усмивка озаряваше лицето й. Нейният исполин пак бе намерил причина за вълнение. Тя му каза съвсем спокойно:
— Ами че в Сен Дьони, мили приятелю, в Сен Дьони, в регистрите на абатството. Там сигурно ще открием имената на перовете. Ще изпратя изповедника си, монаха Анри, все едно че иска да направи някаква справка.
По широкото лице на Робер се появи изражение на шеговита нежност, на радостна признателност.
— Знаете ли, мила приятелко — каза той, като се поклони възтромаво, — че ако не бяхте толкова висопоставена дама, щяхте да бъдете най-добрият нотариус на кралството?
Те се усмихнаха един на друг и графиня дьо Бомон, родена Жана дьо Валоа, прочете в очите на Робер обещанието, че тази вечер ще сподели леглото й.
III. ФАЛШИФИКАТОРИТЕ
Когато човек тръгне по пътя на лъжата, винаги си въобразява, че ще го измине бързо и лесно. Преодолява с лекота и с известно удоволствие първите препятствия, но скоро гората се сгъстява, пътят се заличава, разклонява се в пътечки, които се губят в тресавища; спъва се на всяка крачка, затъва или губи почва под себе си. Почва да се дразни. Изразходва силите си в напразни ходове, всеки от които е ново неблагоразумие.
На пръв поглед нищо по-просто от подправяне на стар документ — лист от велен8, изложен на слънце, за да пожълтее, и захабен в пепел, опитната ръка на подкупен писар, няколко печата, прикачени на копринени шнурове: това като че ли изисква малко време и скромни разходи.
Но на първо време Робер д’Артоа беше принуден да се откаже от възстановяването на брачния договор на баща си. Не само защото трябваше да се издирят имената на дванадесетте перове, но и защото той трябваше да бъде написан на латински, а не всеки писар беше годен да намери използваната някога формула в брачните договори на лица, близки до короната. Бившият дворцов свещеник на кралица Клеманс Унгарска, вещ по тези въпроси, все още се бавеше и не бе дал началната и крайната формула на договорите. Не смееха да го насилят да побърза, за да не би да се усъмни в нещо.
Поставяше се и проблемът за печатите.
— Накарайте някой гравьор да ги копира по стари печати — бе препоръчал Робер.
Гравьорите на печати бяха заклети експерти; дворцовият гравьор бе заявил, че не може да се имитира точно печат, тъй като нямало два еднакви калъпа, а восък, подпечатан с фалшив калъп се разпознавал лесно от всеки експерт. Колкото до оригиналните калъпи, те били винаги унищожавани, когато умирал собственикът им.
Трябваше, значи, да си набавят стари документи, снабдени с печатите, които им бяха нужни, да отлепят съответните печати, съвсем не лека операция, и да ги поставят под фалшивия документ.
Робер посъветва Дивион да съсредоточи усилията си над не толкова мъчен документ, който имаше при това не по-малко значение.
На 28 юни 1302 година, преди да замине за войната с Фландрия, в която загинал, пронизан на двадесет места с копие, старият граф Робер II бе поставил в ред работите си и бе потвърдил с писмо нарежданията си относно наследяването на графство Артоа от внук му.
— А това е вярно, всички свидетели го удостоверяват! — повтаряше Робер на жена си. — Симон Дурие си спомня дори кои васали на дядо ми присъствували и кои байита са го подпечатали. В случая ще блесне само истината!
Симон Дурие, бивш нотариус на Робер II, ги запозна със съдържанието на писмото, доколкото можеше да си го спомни. То бе написано от един писар на графиня дьо Бомон на име Дюфур. Само че Дюфур беше задрасквал на много места, пък и почеркът му се разпознаваше.
Дивион отиде в Артоа и занесе текста на някой си Робер Росиньол, някога писар при Тиери д’Ирсон. Той преписа писмото и то не с гъше перо, а с бронзово, за да преправи по-умело почерка си.
Този Росиньол, комуто предложиха едно пътешествие до Сен Жак дьо Компостел, където обеща да отиде, за да изпълни някакъв обет за здраве, имаше зет, Жан Олиет, който добре умеел да отлепва печати. Това семейство явно разполагаше с неизчерпаеми ресурси! Олиет запозна с изкуството си Жана Дивион.