Тази събота в началото на септември той покани в Рьойи няколко свои приятели благородници, измежду които месир дьо Бреси, рицаря дьо Анже и архидякона д’Авранш, както и полуслепия граф дьо Бувил, за когото прати носилка. За онези, които бяха готови да станат рано сутринта, той предложи да устрои малък лов на птици в полет.
В този миг гостите му са се събрали в залата, където се раздава правосъдие, а самият той, облечен по домашному, е седнал свойски в голямото си кресло. Графиня дьо Бомон, съпругата му, е също там, както и нотариусът Тесон, който е оставил върху една маса подставката си за писане и перата.
— Месир, драги приятели, свиках ви, за да се посъветвам с вас.
Хората винаги се ласкаят, когато им поискаме съвет… Младите благородници поднасят на гостите напитки преди яденето, ароматизирани вина, захаросани плодове, белени бадеми в позлатени купички. Внимават да не вдигат шум или да не сбъркат нещо. Отварят широко очи: подготвят спомените си. По-късно ще кажат: „Бях в онзи ден у монсеньор Робер. Там беше граф дьо Бувил, бившият шамбелан на крал Филип Хубави…“
Робер говори спокойно и сериозно: някаква си жена, Дивион, която почти не познава, дошла да му предложи едно писмо на епископ Тиери д’Ирсон, което притежавала заедно с други негови писма… Била негова интимна приятелка — доверява Робер, снишавайки глас. Естествено тя иска пари. Този вид жени са все същата стока. Но документът изглежда важен. Все пак, преди да го купи, Робер иска да се увери, че не го подвеждат, че писмото е автентично, че може да се използва като доказателство, а не е подправено само за да измъкнат пари от него. Ето защо той е поканил приятелите си, които са умни хора и по-вещи от него в писмените документи, за да прегледат това доказателство.
От време на време Робер хвърля поглед към жена си, за да се увери в ефекта от думите си. Жана незабележимо му кима с глава. Тя се възхищава от грубоватата хитрост на съпруга си и колко умело този толкова ловък исполин се прави на наивен, когато иска да измами другите. Преструва се на неспокоен, мнителен… Гостите им не може да не одобрят това толкова правдоподобно писмо. А веднъж одобрили го, те няма вече да се отрекат от думите си и в двора и парламента ще се пръсне вестта, че Робер притежава доказателство за правата си.
— Доведете Жана Дивион — произнесе той строго.
Жана Дивион влезе, скромна, с вид на провинциалистка. Под ленената забрадка се подава острото й лице с очи с тъмни кръгове. Няма нужда да се прави на уплашена. Наистина е изтръпнала от страх. Изважда от голямата си платнена кесия навит на руло пергамент, от който висят няколко печата, и го подава на Робер, който го разгъва, разглежда го набързо, после го представя на нотариуса.
— Вижте печатите, метр Тесон.
Нотариусът проверява как са закрепени копринените шнурове, навежда огромната си черна шапка и профила си, подобен на лунен сърп, над велена.
— Това е наистина печатът на покойния граф, вашия дядо, монсеньор — казва той напълно убеден.
— Погледнете го и вие, месир — предлага на всички Робер.
Предават си документа от ръка на ръка. Месир дьо Бреси потвърждава, че печатите на байитата на Арас и Бетюн са автентични. Граф дьо Бувил приближава писмото до уморените си очи. Той различава само зеленото петно в долния край на писмото. Опипва восъка, който се поддава под пръста му, и от очите му закапват сълзи:
— Ах! — прошепва той. — Зеленият восъчен печат на моя добър господар Филип Хубави!
Настъпва миг на всеобщо разнежване, миг тишина в знак на уважение към далечните спомени на стария служител на короната.
Жана Дивион, която се е отдръпнала до стената, разменя крадешком поглед с графиня дьо Бомон.
— А сега, прочетете ни съдържанието, метр Тесон — заповяда му Робер.
Нотариусът пое пергамента и зачете:
— Ние, Робер Френски, пер и граф д’Артоа…
Началото съответствува на обичайните формули и присъствуващите слушат, без да се съмняват в нищо.
— …и заявяваме тук в присъствие на феодалите на Сен Вьонан, Сен Пол, Уелпейел, рицари, които ще подпечатат с печатите си, и на метр Тиери д’Ирсон, мой писар…
Няколко погледа се обърнаха към Дивион, която наведе глава.
„Много хитро, много хитро, че споменахме епископ Тиери — мисли си Робер, — това прави достоверни показанията за неговата роля. Всичко се свързва прекрасно.“
— …че при женитбата на нашия син Филип ние го въведохме във владение на графството ни, като си запазихме използването му, докато сме живи, а дъщеря ни Мао се съгласи и се отказа от гореспоменатото графство…