Тиранична, откакто нямаше вече любовник — последният беше епископ Тиери д’Ирсон, когото тя поделяше с Дивион и на това се дължеше омразата на Мао към тази жена, — опасяваща се да не би да се почувствува неразположена през нощта, тя задължаваше Беатрис да спи в дъното на спалнята й, където се напластяваха неприятни миризми на старост, лекарства и яденета. Защото Мао все още се тъпчеше час по час, жертва на все същата чудовищна лакомия. Завесите и гоблените лъхаха на задушен заек, месо от дивеч, яхния и чесън. Честите й разстройства я принуждаваха да вика лечители, лекари, бръснари и аптекари. Сиропи и билкови отвари се редуваха с мариновани меса. Ах, къде бе хубавото време, когато Беатрис помагаше на Мао да тровят крале!
Самата Беатрис бе почнала да чувствува тежестта на годините. Младостта й беше към своя край. Тридесет и три години е възраст, когато всички жени, дори най-порочните, оглеждат двата склона на живота си, мислят с носталгия за изминатите сезони и с тревога за бъдещите. Беатрис все още беше красива и се уверяваше в това от погледите на мъжете, нейните предпочитани огледала. Но тя знаеше също, че вече съвсем не притежава онзи тен на златист плод, който беше очарованието й на двадесет години. Много тъмните й очи, чието бяло почти не се забелязваше между миглите, не бяха така блестящи сутрин при събуждане. Ханшът й леко натежаваше. Именно сега не трябваше вече да пилее дните си.
Но какво да стори с тази Мао, която я задължаваше да спи в стаята й, как да се изплъзне, за да отиде при някой случаен любовник в полунощ, в някоя тайна къща, да присъства на някаква безсмислена литургия и да намери тръпчива наслада в оргиите на сабат9?
— Къде си се зареяла? — кресна й внезапно графинята.
— Не съм се зареяла, госпожо… — отвърна Беатрис, като плъзна поглед към Мао. — Мисля си само, че бихте могли да си намерите някое по-добро момиче от мен, за да ви служи…
Смятам да се омъжа.
Съзнателна злост, с незабавен ефект.
— Чудесна партия ще бъдеш! — извика Мао. — О, хубаво ще се нареди онзи, който те вземе за жена. Ще търси девствеността ти в постелята на всичките ми щитоносци, преди да му сложиш там рога!
— На моята възраст, госпожо, до която ме държахте неомъжена, за да ви слугувам… девствеността е по-скоро недостатък, а не добродетел. Тъй или иначе, тя е нещо по-обикновено от къщите и имуществата, които ще занеса на някой съпруг.
— Ако ги запазиш, моето момиче! Ако ги запазиш! Защото те са остригани от моя гръб!
Беатрис се усмихна и черният й поглед отново се забули.
— О! Госпожо — промълви тя извънредно кротко, — вие няма да отнемете благодеянията си на някого, който ви е служил в такива тайни начинания… които сме извършили заедно.
Мао я изгледа с омраза.
Беатрис умееше да й припомня кралските трупове, които спяха между тях, захаросаните бадеми на Вироглавия, отровата върху устните на малкия Жан I… и знаеше също как ще завърши сцената — с качилата се в лицето на графинята кръв и с червения лигавник, белязал волската й шия.
— Няма да се омъжиш! На, виж колко зле ми действаш като спориш с мен и бъди доволна — каза Мао, като се отпусна върху един стол. — Кръвта бучи в ушите ми. Пак ще трява да ми слагат пиявици.
— Да не би защото ядете прекалено много, госпожо, трябва да ви пускат кръв?
— Ще ям каквото ми се ще — изрева Мао — и когато ми се ще! Няма да оставя една невежа като теб да решава какво е добре за мене. Иди да ми донесеш английско сирене! И вино! И не се бави!
В килера нямаше вече английско сирене. Последната доставка беше изчерпана.
Кой го е изял? Крадат ме! Тогава да ми донесат препечена баница с месо!
„Ами да, точно това. Тъпчи се и пукни!“ — мислеше си Беатрис, като слагаше пред нея подноса.
Мао сграбчи един голям резен и го захапа. Нещо изпращя и отекна в главата й: не беше схрускала само кората, а си бе счупила един зъб, още един зъб.
Сивите й, налети с кръв очи се разшириха малко. Тя остана за миг неподвижна с баницата в едната ръка, чаша вино в другата и зинала уста: един преден зъб, счупен до основата, се бе препречил хоризонтално до устната й. Остави чашата и отдели без усилие счупената част на зъба, опипа с език празното място под венеца и грапавата, болезнена повърхност на корена. Същевременно наблюдаваше малкото парче пожълтяла слонова кост, черно на счупеното място, късче от нея самата, което я напускаше.