— Проснете се в краката на съпруга си, госпожо, за да получите монетите — каза архиепископът на младоженката.
Всички жители на Йорк очакваха с любопитство този миг, за да разберат дали местният ритуал ще бъде спазен докрай и онова, което важи за всяка простосмъртна поданица, важи и за една кралица.
А ето че никой не бе предвидил, че Филипа не само ще коленичи, но в порив на любов и признателност ще притисне с две ръце краката на съпруга си и ще целуне коленете на мъжа, който я правеше кралица. Значи, тази закръглена фламандка беше способна да прояви въображение под подтика на чувството.
Тълпата посрещна жеста й с нестихващи овации.
— Вярвам, че ще бъдат много щастливи — каза Кривата шия на Жан дьо Ено.
— Народът ще я обича — каза Изабел на Мортимър, който се бе приближил до нея.
Кралицата-майка се чувствуваше наранена: тези приветствия не бяха отправени към нея. „Филипа е кралица сега — помисли си тя. — Моето царуване свършва дотук. Да, но сега може би ще имам Франция…“
Защото един вестоносец с обшита с лилии ливрея беше пристигнал в галоп преди една седмица в Йорк, за да й извести, че последният й жив брат, крал Шарл IV, е на смъртно легло.
II. БОРБИ ЗА ЕДНА КОРОНА
Крал Шарл IV се разболя на Коледа. На Богоявление лекари и аптекари заявиха, че е изгубен. Каква беше причината на температурата, която го изгаряше, на сухата кашлица, която раздираше хлътналите му гърди, на кървавите храчки? Лекарите вдигаха рамене в безсилно недоумение. Проклятието, разбира се! Проклятието, което тегнеше над потомството на Филип Хубави. Лекарствата са безсилни срещу проклятието. И дворът, и народът споделяха това убеждение.
Луи Вироглавия беше умрял на двадесет и седем години по злодейски начин. Филип Дългия си беше отишъл на двадесет и девет, след като бе пил в Поату заразена вода. Шарл IV бе устоял до тридесет и три години. Стигнал бе границата. Добре известно е, че прокълнатите не могат да надхвърлят възрастта на Христос!
— Ние, братко, трябва сега да вземем управлението на кралството в здравите си ръце — каза Робер д’Артоа, граф дьо Бомон, на братовчед си и шурея си Филип дьо Валоа. — И този път — добави той — няма да оставим да ни изпревари леля ми Мао. Впрочем тя вече няма зет, когото да пробута.
Затова пък те двамата бяха цветущи. На четиридесет и една година Робер д’Артоа беше все същият колос, принуден да се навежда, за да мине през вратите и способен да тръшне на земята вол, като го хване за рогата. Вещ по процедурни въпроси, водене на дела и интриги, той бе доказал от двадесет години насам ловкостта си както при вълненията в Артоа и при обявяването на войната в Гийена, така и при други случаи. Разкриването на скандала в Нелската кула беше донякъде плод на неговите старания. Ако кралица Изабел и любовникът й лорд Мортимър успяха да съберат цяла армия в Ено, да вдигнат бунт в Англия и да съборят Едуард II, това бе отчасти негово дело. И той не се притесняваше, че ръцете му са изцапани с кръвта на Маргьорит Бургундска. В съвета на слабия Шарл IV неговият глас през последните години се чуваше по-силно от гласа на владетеля.
Филип дьо Валоа, шест години по-млад от него, не беше така надарен. Но едър и силен, с широки гърди и благородна походка, и той почти исполин, когато Робер не беше до него, имаше хубава осанка на рицар, която печелеше симпатии. И главно той се ползваше изгодно от спомена, оставен от баща му, прословутия Шарл дьо Валоа, най-шумния принц на своето време, неуморен приключенец и шампион на призрачни тронове и провалени кръстоносни походи, голям пълководец, на чиято щедрост и великолепие Филип се опитваше да подражава.
Макар Филип до този ден да не бе смаял Европа с дарования, все пак му гласуваха доверие. Той блестеше по турнирите, неговата истинска страст. Пламенността, която показваше в тях, не биваше да се пренебрегва.
— Филип, ти ще бъдеш регент, сигурен съм — казваше Робер д’Артоа. — Регент и може би крал, ако бог пожелае… тоест ако след два месеца кралицата, моята племенница, чийто корем стига вече до брадата, не роди син. Горкият ни братовчед Шарл! Няма да види това дете, за което така копнееше! Но дори то да е момче, ти пак ще изпълняваш функциите на регент поне двадесет години. А за двадесет години…
Той завърши мисълта си с широк замах на ръката, който припомняше всички възможни случайности — от детската смъртност до ловните злополуки и неразгадаемите замисли на провидението.