„Няма винаги да печелиш ти, монсеньор Робер!“ — казваше тя тихо. Почваше скрито да го мрази, защото не го притежаваше достатъчно.
Бе опитала най-добрите рецепти на любовен елексир:
Изцедете малко от вашата кръв в петък през пролетта, поставете я в гърне да изсъхне в пещта с две заешки членчета и дробче от гълъб, стрийте всичко това на ситен прах и го дайте да го изяде лицето, към което се домогвате, ако не се почувствува ефект първия път, повторете го три пъти.
Или още: Ще отидете рано сутринта в петък преди изгрев слънце в овощна градина, ще откъснете от някое дърво най-хубавата ябълка, после с вашата кръв ще напишете върху късче бяла хартия вашето име и презиме и на следващия ред името и презимето на лицето, което искате да ви обикне, ще се постараете да вземете три негови косъма, които ще свържете с три от вашите и с тях ще вържете листчето, което сте написали с кръвта си, после ще разцепите ябълката на две, ще махнете семенцата и на тяхно място ще поставите листчето, вързано с космите, и с две малки остри иглички от клон от зелена мирта ще съедините точно двете половини на ябълката, ще я изсушите добре в пещ да стане твърда и без сок, каквито са изсушените ябълки през постите, ще я увиете после в лаврови листа и листа от мирта и ще се постараете да я сложите под възглавницата на леглото, в което спи любимият човек, без той да забележи, и в кратко време той ще ви засвидетелствува любовта си.
Празно начинание. Ябълките от петъка не действуваха. Магьосничеството, в което Беатрис се смяташе сигурна, изглежда нямаше власт над граф д’Артоа. Все пак той не беше дяволът, напук на всичко, в което го бе уверявала, за да го спечели.
Бе се надявала да забременее. Изглежда, че Робер обичаше синовете си, може би от гордост, но ги обичаше. Те бяха единствените същества, за които говореше с малко нежност. Ами едно незаконно дете, което би му се родило… И после щеше да бъде добро средство за Беатрис да покаже корема си и да каже: „Чакам дете от монсеньор Робер…“ Но било че в миналото бе се повредила, било, че лукавият я бе създал така, че да не може да зачева, и тази надежда я бе излъгала. И на Беатрис д’Ирсон, бивша придворна госпожица на графиня Мао, не оставаше друго освен дъжд и мечти за отмъщение.
В часа, когато гражданите си лягаха, Робер д’Артоа пристигна най-после с твърде мрачен изглед и чешейки с пръсти брадата. Той едва погледна Беатрис, която си бе сложила за случая нова рокля, сипа си пълна чаша вино с подправки.
— Изветряло е — каза той намръщен и се стовари върху стол, който изскърца силно.
Как питието нямаше да загуби аромата си, като бе приготвено преди четири часа!
— Надявах се, че ще дойдеш по-рано, монсеньор.
— Да, но имах големи грижи, които ме задържаха.
— Както вчера и завчера…
— Разбери, че не мога да влизам денем в твоята къща и особено сега, когато трябва да бъда двойно предпазлив.
— Добро извинение! Тогава не ми казвай, че ще дойдеш през деня, ако искаш да ме посетиш нощем. Но нощта принадлежи на твоята съпруга графинята…
Той повдигна отегчено рамене.
— Знаеш добре, че не я докосвам.
— Всички съпрузи говорят така на приятелките си, и най-големите в кралството, както и последният кърпач на обувки… и всички лъжат по еднакъв начин. Бих искала да видя как госпожа дьо Бомон би се показвала толкова мила и добра с тебе, ако ти никога не влизаш в леглото й… Денем монсеньор е в Тесния съвет, човек би помислил, че кралят се съвещава от пукване на зората до залез слънце. Или пък монсеньор е на лов… или монсеньор се състезава, или монсеньор заминава за земите си в Конш.
— Млък! — извика Робер, стоварвайки ръката си върху масата. — Имам по-други грижи от тези да слушам женски глупости. Днес представих молбата си пред камарата на краля.
И наистина беше 14 декември, денят определен от Филип за започване на процеса за Артоа. Беатрис знаеше това. Робер я бе предупредил, но болна от ревност, тя бе забравила.
— И всичко мина ли както ти го желаеше?
— Не точно — отговори Робер. — Представих писмата от дядо ми и оспориха, че са автентични.
— Ти вярваше ли, че са добри? — каза Беатрис със зла усмивка. — Кой ги оспори?
— Бургундската херцогиня, която поискала да й връчат писмата за проверка.
— А! Бургундската херцогиня е в Париж?…
Дългите черни клепки се повдигнаха за миг и в очите на Беатрис се появи внезапен блясък, който тя бързо скри. Робер, погълнат от грижите си, не забеляза.
Като удряше юмруците си един в друг, и със стисната челюст, той казваше: