— О! Сеньори, тръбят за ядене…
Прекъсваха съвещанието. Щяха да разискват въпроса за кръстоносния поход след яденето или на другия ден.
На масата се подиграваха на младия крал на Англия Едуард, който три месеца по-рано беше дошъл, преоблечен като търговец и придружен само от лорд Монтегю, да разговаря тайно с краля на Франция. Ами да, предрешен като някакъв ломбардски търговец! И с каква цел? За да сключи търговска спогодба по повод доставките на вълна за Фландрия, същински търговец. Занимаваше се с вълните! Виждало ли се е някога принц да се занимава с подобни работи като прост буржоа от гилдиите или ханзите!
— И тогава, приятели, понеже така бе пожелал, го приех като търговец! — казваше Филип дьо Валоа, очарован от собстения си каламбур. — Без празненства, без турнир, разхождайки се по алеите на гората Алат, и му предложих скромна постна вечеря.
Тоя младок имаше само абсурдни идеи! Не бе ли почнал да въвежда в кралството си редовна армия от пехота със задължителна военна повинност? Какви надежди възлагаше на тия пехотинци, когато се знае добре и битката при Каселското възвишение доказа това, че в сраженията може да се осланяме само на рицарите и че пехотинецът бяга, шом види броня?
— Изглежда все пак, че в Англия царува ред, откакто обесиха лорд Мортимър — забеляза Мил дьо Ноайе.
— Царува ред — отговори Филип VI, — защото английските барони са уморени, за известно време, от дългите борби помежду си. Щом си поемат дъх, клетият Едуард ще види за какво е годна пехотата! Милият младеж неотдавна се бе сетил да иска френската корона!… Монсеньор, съжалявате ли, че той не е ваш повелител или предпочитате вашия „намерен крал“? — прибавяше той, като се потупваше весело по гърдите.
След всяко угощение Филип казваше тихо на Робер:
— Братко, искам да ти говоря насаме за много сериозни неща.
— Ваше величество, братовчеде, когато пожелаете.
— Добре, тогава тази вечер…
Но вечерта танцуваха, а Робер не бързаше за тоя разговор, чийто повод отгатваше прекалено добре; след признанията на Жана Дивион, която все още бе в затвора, бяха извършени други арести, например на нотариуса Тесон, и всички свидетели бяха подложени на нова анкета… Забелязаха, че на кратките съвещания с краля на Бохемия Филип не искаше никога съвет от Робер, това можеше да се изтълкува като знак на немилост.
В навечерието на турнира кралят на турнира, придружен от херолдите и тръбачите, отиде в замъка, в жилищата на главните сеньори и даже на бойния терен да обяви:
— Слушайте, слушайте високи и могъщи принцове, херцози, графове, барони, сеньори, рицари и оръженосци! Уведомяваме ви официално, от името на господа съдиите, че всеки от вас трябва да донесе днес шлема, с който ще участвува в турнира, а също и знамената си, в странноприемницата на господа съдиите, за да могат посочените съдии да почнат да правят разпределението; след като шлемовете бъдат разпределени, ще дойдат дамите да ги видят и посетят и да им изкажат хубавите си чувства; днес друго няма да се прави освен танците след вечеря.
В странноприемницата на съдиите шлемовете, както пристигаха, представени от слугите, бяха подредени върху сандъци в един голям манастир и разпределени на лагери. Приличаха на останки от обезглавена, луда армия. Защото, за да се различават добре през време на битката, рицарите закрепяха над баронската или графската корона най-ярки и най-странни емблеми: кой орел, кой змей, кой гола жена или сирена, или изправен еднорог кон. Нещо повече, дълги копринени шалове с цветовете на сеньорите бяха закачени на каските им.
След обяд дамите дойдоха в странноприемницата и предшествувани от съдиите и двамата организатори на турнира, тоест кралете на Франция и Бохемия, бяха поканени да направят обиколка на манастира, докато един херцог, спирайки се пред всеки шлем, назоваваше собственика му.
— Месир Жан дьо Ено… Монсеньор граф дьо Блоа… Монсеньор д’Еврьо… Наварски крал…
Някои от шлемовете, както и мечовете и дръжките на копията, бяха боядисани и собствениците им получаваха прякори: Рицарят с белите оръжия, Рицарят с черните оръжия.
— Месир маршал Робер Бертран, рицар на Зеления лъв…
Следваше монументален червен шлем на върха със златна куличка:
— Монсеньор Робер д’Артоа, граф дьо Бомон льо Роже…
Кралицата, която вървеше в първата редица на дамите, куцукайки направи жест, като че ли ще протегне ръката си. Филип VI я спря, повдигна китката й и преструвайки се че й помага да върви, й каза с половин глас:
— Моя мила, забранявам ви!