Кралица Жана се засмя злобно.
— Щеше да бъде добър случай — пошепна тя на съседката си, младата бургундска херцогиня, нейна зълва.
Защото, според правилника на турнира, ако една дама докосне някой шлем, рицарят, на когото принадлежеше тоя шлем ставаше „отзован“, тоест нямаше повече право да участвува в срещата. Другите рицари се събираха и го удряха при излизането му на терена с дръжките на копията, даваха коня му на тръбачите, него самия качваха на парапета, който загражда терена за турнира, и го принуждаваха да стои там, яхнал го като кон, за посмешище през цялото времетраене на турнира. Така позорно се наказваше този, който бе злословил за някоя дама или загубил по друг начин честта си, било давайки пари под лихва, било за „неудържана дума“. Този жест на кралицата не се изплъзна от госпожа дьо Бомон, която пребледня. Тя се приближи до своя брат, краля, и го укори.
— Сестро — отговори Филип VI със строго изражение, — по-добре е да ми благодарите, отколкото да се оплаквате.
Вечерта по време на танците всички научиха за този инцидент. Кралицата сякаш е щяла „да отзове“ Робер д’Артоа. Той бе намръщен както в най-лошите си дни. По време на танца отказа очебийно да улови ръката на бургундската херцогиня и застана пред кралица Жана, която не танцуваше никога поради недъга си. Стоя там дълго, с подвита за танц ръка, като че ли я канеше, а това бе злобно оскърбително отмъщение. Съпругите поглеждаха към мъжете си, в тревожното мълчание се чуваха само виолите и арфите. Само една искра би била достатъчна да ускори с една нощ турнира и схватката да почне веднага в балната зала.
Влизането на краля на турнира13, който идваше с нова прокламация, придружен, от херолдите си, отвлече благотворно вниманието.
— Слушайте, високи и могъщи принцове, сеньори, барони, рицари и оръженосци, които сте дошли на турнира! Съобщавам ви от името на господа съдиите, всеки от вас да бъде утре в редиците още от пладне, въоръжен и готов за състезание, защото в един часа след обяд съдиите ще отрежат въжетата за започване на турнира, на който ще бъдат раздадени богати дарове от дамите. Освен това предупреждавам ви, че никой не бива да води със себе си в редиците конни слуги в по-голямо количество от определеното, а именно: четирима слуги за принц, трима за граф, двама за рицар и един за оръженосец, а обикновени пеши слуги — всеки, колкото желае и както отсъдиха съдиите. Нещо повече, моля да си вдигнете дясната ръка към светиите и всички заедно да обещаете, че никой от вас на тоя турнир няма да нанесе съзнателно удари нито с острото на меча, нито по-долу от кръста, и ако случайно шлемът на някого от вас падне, никой няма да го докосне, докато не си сложи и върже шлема. Ако не се подчините ще загубите въоръжението и коня си и ще бъде обявено, че нямате право да участвувате в други турнири. И така, закълнете се във вашата чест и обещайте чрез клетвата.
Всички рицари вдигнаха ръка и извикаха:
— Да, да, заклеваме се!
— Внимавайте утре — каза бургундският херцог на своите рицари, — защото нашият братовчед д’Артоа може да се покаже зъл и да не зачете всички наставления.
А после почнаха отново да танцуват.
VIII. ПЕРСКА ЧЕСТ, КРАЛСКА ЧЕСТ
Всеки състезател се намираше в палатката си от бродирано сукно, над която се развяваше знамето му, и се приготовляваше. Най-напред покритите с метална мрежа панталони, към които се прикрепваха шпорите, после железните пластинки, които покриваха краката и ръцете, след това ризницата от дебела кожа, над която се слагаше бронята, нещо като желязно буренце от отделни плочки цяла или разчленена според предпочитанието. После идваше кожената шапчица, която пазеше от ударите върху шлема, и отгоре слмият шлем с пера или емблеми, които връзваха на врата на бронята с кожени ремъци. Над бронята обличаха копринена туника в ярък цвят, дълга, развяваща се, с огромни, фестонирани ръкави, които висяха от рамената и с избродирани на гърдите гербове. Най-после рицарите получаваха шпагата с притъпено острие и широк или кръгъл щит.
Конят чакаше отвън, покрит с чул с гербове, дъвчейки намордник с дълги краища и с железен предпазител на челото, върху който закрепваха, както върху шлема на господаря, орел, змей, лъв, куличка или сноп пера. Слугите държаха трите копия с притъпени върхове, с които разполагаше всеки участник, както и боздуган — доста лек, за да не е смъртоносен.
Благородниците се разхождаха между палатките, присъствуваха на приготовлението на състезателите, отправяха последни насърчения на приятелите.
Малкият принц Жан, първороден син на краля, наблюдаваше с възторг тези приготовления, а Жан Лудия, който го придружаваше, гримасничеше под шапката с пискюли. Дружина стрелци държеше на разстояние многобройната тълпа на простолюдието, тя щеше да види само прахта, защото, след като в продължение на четири дни участниците тъпчеха тревата, тя бе изсъхнала и земята, макар и добре полята, се превръщаше на прах.
13
Кралят на турнира имал функциите на уредник и имал решаваща дума по всички формалности, свързани с турнира.