— В отряда на вълчетата сме, нали? — Грегъри не можа веднага да схване, че говорят на него. Не знаеше дали да седи с наведена глава, или да погледне бръснаря в огледалото. Накрая остана с наведена глава.
— Не — каза той.
— Вече сме станали скаути?
— Не.
— Кръстоносци?
Грегъри не знаеше какво означава това. Помръдна глава нагоре, но бръснарят го чукна по темето с гребена.
— Мирно — рече той. Грегъри беше толкова уплашен от този ненормалник, че не успя да каже нищо, което бе взето за отрицателен отговор.
— Много хубава организация са кръстоносците. Помисли си дали да не се запишеш.
Грегъри си представи как го съсичат сарацински саби, как е набит на кол в пустинята и жив изяден от мравки и лешояди. В същото време трябваше да понася хладното кълцане на ножиците — винаги хладни, дори когато не бяха. Стиснал очи, той изтърпяваше гадното боцкане на падащата по лицето му коса. Стоеше там и не смееше да погледне, убеден, че бръснарят трябваше да е свършил преди сто години, но той беше толкова умопобъркан, че сигурно щеше да продължи, докато на главата му не останеше и косъм. Чакаше го и наточването на бръснача за обиране на врата; и сухото стържене на острието около ушите и по тила му; завирането на четката в очите и носа му за почистване на космите.
Всички тия работи те караха да примигваш стреснато. Но освен това в тази бръснарница имаше и нещо по-гадно. Нещо мръсно. Нещата, които не познаваш или не бива да познаваш, обикновено се оказват мръсни. Като шарения прът, какъвто имаше пред входа на всяка бръснарница. Той наистина беше мръсен. Там, където се подстригваше досега, имаше просто един стар чукан с виещи се около него ивици боя. Този тук работеше с електричество и през всичкото време описваше кръгове. Стори му се по-мръсен. И кошчето със списанията. Беше сигурен, че в някои има мръсотии. Всичко беше мръсно, ако поискаш да бъде. Това беше голямата истина за живота, която той току-що откри. Не че имаше нещо против. Грегъри обичаше такива неща.
Без да помръдва глава, той надзърна в съседното огледало, в което се виждаше пенсионерът, седнал през два стола от него. Дърдореше непрестанно на висок глас като всички старчоци. Сега бръснарят беше надвесен над него с малки ножички и подстригваше щръкналите косми на веждите му. Направи същото и с ноздрите му; после с ушите. Отряза цели туфички от дупките на ушите му. Колко отвратително. После напудри с четка врата на дядката. Защо го правеше?
Неговият мъчител извади машинката. Още едно нещо, което Грегъри не обичаше. Понякога използваха ръчни машинки като отварачки за консерви и правеха ръц-кръц, ръц-кръц около скалпа му, докато не се подадеше мозъкът. Но тези се оказаха електрически, което беше още по-зле, защото от тях можеше да те удари ток. Стотици пъти си го беше представял. Бръснарят се разсейва, не внимава какво прави, пък и те мрази, защото си малък, порязва ти ухото, кръвта потича по машинката, става късо съединение и си умираш на място. Това сигурно се бе случвало милион пъти. А на бръснаря никога нищо му няма, защото подметките му са гумени.
В училище плуваха голи. Мистър Лофтхаус си беше препасал чантичка отпред, та да не виждат чепа му. Момчетата си събличаха всичко, минаваха под душа да не би да имат въшки или брадавици, или нещо си, или защото бяха миризливи, като Уд например, после скачаха в басейна. Бухваха се отвисоко и водата ги блъсваше по топките. Това беше мръсно нещо, така че гледаха учителят да не ги види. От водата топките им се втвърдяваха и пишките им щръкваха, и после, докато се бършеха с хавлиите, се разглеждаха крадешком, както сега в огледалото на бръснарницата. Всички в класа бяха на еднаква възраст, но някои момчета все още не бяха окосмени долу, други, като Грегъри, имаха ивица мъх отпред, но топките им бяха голи; трети, като Хопкинсън и Шапиро, вече бяха като мъже — имаха по-тъмни, кафеникави кичурчета като на татко му, когото веднъж зърна иззад преградата на писоара. Грегъри поне имаше някакви косми, а не беше плужек като Бристоу, Хол и Уд. Но как Хопкинсън и Шапиро бяха станали такива? Всички други имаха пишки; Хопкинсън и Шапиро имаха мъжки чепове.
Ходеше му се по малка нужда. Но не можеше да стане от стола. Не биваше да мисли за това. Щеше да устиска до вкъщи. Кръстоносците се бяха били с неверниците и бяха спасили Божи гроб от селджуците. На суджуци ли са ги направили, сър? Това беше една от шегите на Уд. Зашивали са кръстове на дрехите си. С тия ризници сигурно им е било горещо в Израел. Трябваше да спре да мисли, че в този момент може да спечели златен медал в състезание по надпикаване на стена.