— Възможно е — спокойно отвърна Къртис. — Сядайте, и двамата.
— Тате, Кей е добър телохранител — каза Артур, сякаш нищо не се е случило, пльосвайки се на масата до баща си и поклащайки крака. — Як е.
— Артур! — с леко учудване произнесе Къртис. Кей изхъмка, заемайки се с мечешкото.
— Днеска здравата половувах — с въодушевление продължи Артур. — Убих оня тигър.
— Поздравявам те — отвърна Къртис кисело.
— Тате, те ядат ли се?
— Кои? Тигрите? Черният дроб… струва ми се.
— Пфу, гадост. Аз няма да го ям. Поръчай още тигри, става ли?
— Добре. Успокой се, Артур!
Кей отпиваше от виното, като искрено се наслаждаваше на случващото се. Харесваше му този замък, скрит в дъсчената беседка. Харесваше му и нервността на Къртис-старши.
— Знаете ли, Кей, според преданието това е замъкът на крал Артур — с излишна припряност изрече Къртис. — А масата, на която седим, е самата Кръгла маса. Подарих замъка на своя Артур за рождения му ден.
— Не съм чувал нито за крал Артур, нито за Кръглата маса — отговори Кей.
— Древна легенда — оживи се Къртис. — Още отпреди първите междузвездни полети…
— Тате, това са измишльотини — прекъсна го Артур. — На такава маса не биха се събрали сто и петдесет бойци, особено пък ако са били в броня. А приказката си е хубава, там има и най-различни други образи. Даже и Кей го има. Второстепенен герой.
За секунда двамата с Кей се гледаха един друг. После Артур стана от масата и целуна Кей по бузата.
— Да тръгвам, а, тате? Не ми се яде…
Кей изчака Артур да излезе и едва след това си позволи да се засмее, гледайки смаяния Къртис.
— Какво има, Кей? — уморено го попита той.
— Синът ви ми хареса, Къртис. Нормален дванайсетгодишен хлапак. Ще се сработим.
— Наистина се надявам, че се шегувате — Къртис си позволи да се отпусне. — Той е умен юноша, но шокът от първата смърт още не е отминал. Освен това… с основание споменахте за хормоните. Консултирах се с лекарите — леката инфантилност в поведението не можеше да не се появи.
Кей кимна. Той вървеше по ръба и знаеше това. Артур Ван Къртис, който според баща си не беше в течение на разговорите им, издевателстваше над Къртис. Издевателстваше, държейки се като дете, каквото, естествено, вече не беше.
— Ще станем приятели — каза Кей, доливайки си от виното.
9
Повелителят на безсмъртието посрещна утрото в кабинета си. Не в преднамерено скромния, където уговаряше Кей да работи с Артур, и не в демонстративно незащитения на покрива на кулата.
Този кабинет, скрит в подземните помещения, приличаше на командна зала на крайцер от среден клас. Къртис действително бе копирал строгия стил на военните кораби, на които беше преминала младостта му. Някога той бе мечтал да командва такъв кораб. Много отдавна, преди двеста години…
Това, с което се занимаваше, би се сторило на някого повече от странно. Облегнал се назад в креслото и наклонил глава настрани, Ван Къртис рисуваше. Светлинното перо се плъзгаше по екрана, оставяйки след себе си тънки разноцветни щрихи. Нещо бе започнало да се оформя, нещо смътно познато, напомнящо човешко лице, гледано от странен ракурс. Сякаш мравка се беше опитала да разгледа човек през разноцветна призма…
— Ето така — каза Къртис, оставяйки перото. Прехвърли погледа си върху страничния екран — там, върху жълтия пясък, стояха Кей и бурлатито. Само преди минута бяха приключили спаринга. Сега Кей сваляше бронята си и грижливо, сегмент след сегмент, пускаше частите й върху пясъка. До изображението му светеше червена точка — менталният датчик свидетелстваше за нажежаване на емоциите.
— Увеличи, дай звук! — Къртис, заедно с креслото, се приближи до изображението. Камерите вече бяха запълнили целия екран с лицето на Кей, изхитрявайки се да разшифроват свободната команда на стопанина си. — Какво си замислил, момче? — попита самия себе си Къртис.
— Защо насъскахте нас и Сакра едни срещу други? — попита Кей, хвърляйки долу последния сегмент от бронята. Бурлатито внимателно следеше движенията му. Странните му ромбовидни зеници се свиха в тесни процепи.
— Тактика. Опитахме вашия метод — разделяй и владей.
— Но не успяхте да го усвоите.
— Да.
Също толкова бавно, колкото сваляше и бронята си, Кей смъкна бялата си блуза. Протегна се — под кожата му се очертаха мускулите.
— Бурлати, ти каза, че си бил консултант на сакрасите във войната им за Трите планети. Възможно ли е дори да си участвал в десантите?
— Възможно е… — Бурлатито леко разтвори дланите си. Лявата беше без показалец, което донякъде я доближаваше до размерите на човешка длан.