— Аха… Заради интерфазовика беше, дявол да го вземе. Там има фокусиращо поле, за да не възникне област от делта-пространство в пределите на кораба. Не знам дали от старост или заради програмен срив, но полето започна да прескача…
Личицето на танатолога посърна.
3
За трети път през последното денонощие Кей се подготви да спи. Къртис Ван Къртис го уверяваше, че рекреационните стаи на „аТан“ не са снабдени със система за наблюдения. Но Кей, проснат на пода, половин час благодари на Единната воля за върналия се живот. После няколко минути обяснява на полузадрямалия Артур, че случилото се е важен жизнен урок.
Накрая позволи на момчето и на себе си да легнат да се наспят.
Ако се съди по часовниците, утрото бе настъпило, но прозорците бяха затворени със силово поле. Кей потърси откъде да го изключи, не намери и отиде в банята. Изчегърта четината си с бръснарско ножче за еднократно ползване и взе душ. После изкара от леглото пробудилия се Артур и го изпрати да се мие.
Донесоха им закуска: кренвирши с картофено пюре, салата, по две препечени филийки, конфитюр в малки бурканчета и кафе. Те похапнаха мълчаливо — комедията бе свършила, предстоеше им работа.
— Нещо не е наред… — каза Артур, докато допиваше кафето си. Кей го погледна строго и момчето замълча.
В магазинчето на „аТан“, на два етажа под рекреационната стая, те си купиха нормални дрехи. Добродушно усмихвайки се, Кей позволи на „сина си“ да се сдобие със скъпи дънки и маратонки, но при избора на риза, чорапи и бельо се спря на най-евтините варианти. Костюм за себе си Кей избира около половин час. Не го устройваше цената, фасонът, платът, планетата производител…
— Навън е студено. Дъждовно. Тук сега е есен — отбеляза продавачката, виждала какви ли не типове.
Кей махна с ръка и купи на Артур хубаво яке. За себе си избра тъмен шлифер и типичен за планетата каскет. После угоднически се усмихна:
— Понякога употребявам треб…
— Официално регистриран потребител на наркотици ли сте?
— Разбира се! — възмути се мистър Овалд.
— Тогава имате право на двайсетпроцентна отстъпка. От зеления или черния сорт?
— Зеления — реши Кей.
Артур се навъси.
— Така… ами и оръжие… — Кей се отправи към витрината, която отдавна си бе харесал.
— Избирайте в границите на жълтия сектор — предупреди го продавачката. — Червеният е за сътрудниците на имперските служби и професионалните охранители.
Кей, който вече си бе набелязал обичайната „Пчела“, застина. Съвсем бе забравил за тази подробност.
Жълтият сектор съдържаше нискоенергийни оръжия, подходящи само за самозащита от хулигани. Десетина модификации на станери, отличаващи се помежду си само по дизайна, иглени пистолети, неспособни да пробият броня, гравипалки, ултразвукови шокови гранати…
Артур и Кей се спогледаха. Това приличаше на провал. Професионалистът владее всички видове оръжия, но достига съвършенство само с два-три любими вида.
— Извинете, а в кой сектор е „Конвой“? — предпазливо се поинтересува Кей.
„Конвой“ беше лазерен пистолет с малка мощност. Изстрелът с него причиняваше болезнено, но повърхностно изгаряне, позволяващо да се спре противника. Законът деликатно не отчиташе факта, че пистолетът има приличен енергиен запас и висока скорострелност. В режим на автоматичен огън поредицата лазерни импулси можеше да изгори човек открай-докрай само за две секунди.
— „Конвой“? — Момичето погледна в списъка. — Жълтият сектор.
Купиха два „Конвоя“, пълнители, няколко шокови гранати, иглен пистолет за Артур, гравипалка за Кей. Неизвестно защо продавачът не се учуди от неочакваната им войнственост.
На изхода към града ги достигна младото същество-танатолог.
— Ще продължите ли аТана?
— Засега не, финансите… — Кей разпери ръце.
— Сигурен ли сте?
— Уви…
— Документите и ориентационните брошури ще получите от охраната — сухо обяви съществото, изоставайки. — Езици за общуване на планетата: стандарт, руски, немски, корейски. Фирмата „аТан“ ви пожелава здраве и щастие.
Взеха новите си документи и тънките сиви брошури с описанието на планетата. Охраната отвори бронираните врати и Кай и Артур излязоха в дълъг тъмен коридор, водещ от подземните помещения на компанията към повърхността на планетата. В далечината едва се забелязваше слънчевата светлина.
— Разбрах кое не беше наред — неочаквано каза Артур. — Закуската трябва да бъде от местни продукти. Освен…